„Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.” (Псалм 51:15)

Когато моли Господ да отвори устните му, Давид показва колко трудно е да благодари на Бога. Това е нещо, което Бог изисква от нас (Псалм 50:14). Да говорим за Господа и да Му благодарим публично, изисква огромно количество смелост и сила, понеже дяволът постоянно се опитва да ни попречи да правим това.

Ако бяхме в състояние да видим всичките дяволски капани щяхме, да разберем защо Давид се моли за силата на Духа и иска от Самия Господ да отвори устните му. Той иска да каже на дявола, на световните царе, принцове и на всеки един човек за Господа.

Много са нещата, които могат да затворят устните ни: страхът от опасност, надеждата да спечелим нещо или дори приятелски съвет. Дяволът използва тези неща, за да ни попречи да принасяме благодарност на Бога, както често се е случвало в живота ми. Въпреки това във важни моменти, когато Божията чест е била заплашвана, Бог е заставал до мен и е отварял устата ми независимо от пречките.

Духът ни кара – точно както казва апостол Петър: „Не можем да не говорим за това, което сме видели и чули” (Деяния 4:20). Духът се моли на Бога за нас с много стенания (Римл. 8:26). Тогава Господ отваря устните ни и прогласява Своята хвала.

Винаги когато Писанието говори за публично хваление на Бога, то говори за нещо много опасно. Причината е, че хвалението на Бога не е нищо друго освен противене на дявола, света, собствената ни грешна природа и всичко зло. Понеже как е възможно да хвалиш Бога, без преди това да заявиш, че светът е виновен  и осъден? Всички, които осъждат света, просят да бъдат мразени и се поставят в твърде опасно положение.

Превод: Радостин Марчев

Източник: Faith Alone