Когато избухва Втората световна война, Рийс Хауелс вярва, че истинската битка не се води само с армии, самолети и бомби. Той е убеден, че зад това стои духовна война. Смята, че Бог е призовал него и Библейския колеж в Уелс да я водят чрез застъпническа молитва. Още преди изходът от войната да се очертае дори бегло, Хауелс публично възвестява гибелта на Хитлер и диктаторите. Убедеността му е толкова силна, че той публикува книгата „Бог предизвиква диктаторите“ (God Challenges the Dictators). В нея заявява, че нацизмът ще бъде победен, а Европа – освободена.
По-късно Норман Гръб описва тази забележителна история в книгата „Рийс Хауелс – ходатай“ (Rees Howells, Intercessor). Той представя молитвите на колежа по време на войната като фактор, оказал реално влияние върху международните събития.
След това идва ред на Дюнкерк. През май 1940 г. съюзническите армии търпят поражение след поражение във Франция. Британските войски са притиснати към морето, а нахлуването в самата Великобритания изглежда плашещо вероятно.
В колежа Хауелс и неговите сътрудници в молитвата влизат в духовна битка. На 27 май, докато от Европа пристигат катастрофални новини, Хауелс признава: „Днес ми коства огромни усилия дори само да вярвам.“ Въпреки това те продължават. На следващия ден Хауелс се оттегля насаме с Бога, докато колежът се моли конкретно за божествена намеса при Дюнкерк и за спасяването на блокираните войници. Докато Божият Дух действа по време на молитвеното събрание, един от участниците завършва с необикновена увереност: „Сигурен съм, че нещо се е случило.“
Евакуацията започва. Но Хауелс не смята, че трябва да продължават да умоляват Бога за нещо, което вече са измолили. На 29 май той заявява: „Битката е на Светия Дух“ и казва на колежа да Го видят на бойното поле с изваден меч. На следващата вечер, макар военната ситуация все още да изглежда безнадеждна, Хауелс отказва да се отметне от онова, което вярва, че Бог им е показал. Той заявява: „Не мога да дойда тази вечер и да Го моля да се намеси, защото вече казахме, че Той ще се намеси.“
В крайна сметка стотици хиляди съюзнически войници са евакуирани от Дюнкерк. Разказът на Гръб представя тяхното спасение не просто като щастливо стечение на обстоятелствата. То е отговор на застъпническата молитва, отправяна в Уелс. След това битката се пренася в небето над Великобритания. Хитлер се нуждае от господство във въздуха, за да бъде успешна евентуална инвазия. Хауелс отново призовава колежа към застъпническа молитва. Те се молят през цялото време на Битката за Британия. Получаваха уверение от Светия Дух, още преди да стане ясен военният изход.
На 12 септември Хауелс заявява, че са се молили Лондон да бъде защитен и врагът – спрян. Той добавя: „Бог отговори на молитвата“. Три дни по-късно настъпва 15 септември – денят, останал в историята като решителната кулминация на Битката за Британия. Луфтвафе понася тежки загуби, а плановете за нахлуване в крайна сметка са изоставени. Гръб изрично представя този период като поредната битка, спечелена чрез застъпническа молитва.
Колежът продължава да води борбата по същия начин с разрастването на войната: Русия, Северна Африка, Италия, Денят „Д“ (десантът в Нормандия). Гръб посвещава цяла глава на тези кампании, тъй като Хауелс и неговите съмишленици се молят за тях в хода на самите събития. Молитвените им събрания не са просто случайни служби, вмъкнати в обичайния живот на колежа. Свидетелствата описват часове на ежедневна застъпническа молитва и пост, докато те представят хода на войната пред Бога. Хауелс вярва, че се противопоставят на духовната сила, стояща зад Хитлер и нацизма, и че Светият Дух им възлага задачата да застанат в „пролома“, докато диктаторите не бъдат сломени.
И Хауелс доживява да види онова, което е предсказал още преди най-мрачните години на конфликта: Хитлер пада. Третият райх е унищожен. Нацисткото господство над Европа приключва. Войната в Европа е спечелена. По-късно Хауелс отбелязва, че направените от него предсказания относно нацистите са се сбъднали.
Разказът на Норман Гръб не се опитва да представи библейския колеж като странични наблюдатели, които просто се молят, докато историята се случва около тях. Неговото твърдение е много по-категорично: Бог ги призовава в битката, а тяхната застъпническа молитва е е едно от средствата, чрез които Той действа в съдбините на народите.
Докато войниците се сражават на фронта, в пустините и в небесата, Рийс Хауелс води своята битка на колене.
Източник: Revival Press