Само защото някои бащи са абдикирали от отговорностите си не означава, че бащите са непотребни!
Четиригодишните казват: моят татко може да направи всичко! Седемгодишните – моят татко знае много! 12-годишните – е, татко не знае толкова много. 14-годишните: татко е твърде старомоден. 21-годишните: Моят старец не е в час. 30-годишните: какво мисли татко за това? 35-годишните: нека питаме татко, преди да вземем решение.
Не е лесно да си баща в днешния свят. Светът ни кара да сме успешни, да дадем най-доброто на семейството си, да се сравняваме с другите… Много мъже имат погрешен образ за баща, наложен им от светската култура.
Бащата е важен. Повече от 70% от децата на вярващи родители продължат да ходят на църква, когато пораснат. Този процент пада до около 55%, когато само бащата е вярващ и ходи на църква. А ако само майката ходи на църква, само около 15% от децата ще продължат да ходят на църква, след като пораснат.
Децата гледат за духовно ръководство към баща си. Затова, татковци, от вас зависи дали децата ви ще вземат правилни решения.
1. Бащата като мъж на Бога
Исус Навиев ни напомни, че е наш избор на кого ще служим. Това се отнася и за нас, бащите.
Исус Навиев 24:15 „изберете днес кому искате да служите“
Ефесяни 5:1 „И тъй, подражавайте на Бога като любезни чада“.
Как бащата може да бъде мъж на Бога? Бащи, ще ви дам три „П“-та, за да го запомните по-добре.
Присъствие: Ние като бащи трябва да присъстваме в живота на нашите деца.
Провели проучване сред децата в началния курс и ги попитали кое харесват най-много у своите татковци. Ето техните отговори:
Когато прекарва време с мене, когато ме изслушва, когато играе с мене, че ме кани да ходим заедно на различни места, че ме оставя да му помагам, че се отнася добре с мама, че ми позволява да кажа какво мисля, че се държи добре с приятелите ми, че ме наказва само когато заслужавам и че не се страхува да признае, че е сгрешил.
Пет от тези отговори изискват време, което да прекарваме с децата си. Децата изписват думата любов така: „В-Р-Е-М-Е“. Ние трябва активно да участваме в живота на децата ни. Колкото и подаръци да им подаряваме на рождените дни и от време на време, това не може да замени нашето присъствие.
Прекарвате ли време с децата си? Някои татковци ми казват, че нямат никакво време с децата, защото се връщат късно след работа. Молете се това да се промени.
А оставяте ли ги да ви помагат в различни неща? Преди няколко седмици Брентън започна да прави курник и покани Джейми да му помага. Той беше много горд, че помага на баща си в този проект.
Според детския психолог Джеймс Добсън, средностатистическият баща прекарва по-малко от минута на ден в разговор със своите деца…
Нашият небесен Баща иска да разговаря с нас всеки ден. Той ни заповядва да се молим непрестанно (1 Солунци 5:17). Той иска да знае проблемите ни, надеждите ни, мечтите ни, и кошмарите ни. Той има време за нас. По същия начин иска и ние да имаме време за нашите деца.
Освен Присъствие, децата ни трябва да виждат в нас…
Почтеност: Ние трябва да се грижим като духовен глава за духовното наставление на децата си. Но освен да ги наставляваме, трябва и да живеем това, което ги поучаваме. Във вторник вечер трябва да се държим по същия начин, по който се държим в неделя сутрин в църква. Защото нашите деца четат разтворената книга на нашето поведение вкъщи.
Един баща бил обикновен автомонтьор, който едва свързвал двата края, но държал на честното си име. Един ден в сервиза му богат бизнесмен докарал луксозния си джип. Колата имала сериозен проблем с електрониката. Заедно с бащата в сервиза бил и 12-годишният му син, който чистел инструментите и попивал всяка дума на баща си.
Докато разглобявал таблото на автомобила, бащата открил, че под една от корите била скрита пачка с евро. Били 5 000 евро в големи банкноти, вероятно забравени от бизнесмена.
Очите на сина му светнали:
– Татко! С тези пари можем да платим кредита, да ми купиш лаптоп за училище и да отидем на море! Този човек е милионер, няма и да разбере, че ги няма!
Бащата погледнал пачката, после погледнал сина си право в очите и казал:
– Синко, тези пари не са наши. Може да сме бедни, но хлябът на масата ни се пече с честен труд.
Когато бизнесменът дошъл да вземе джипа си, бащата му дал ремонтираната кола… заедно с намерените пари. Бизнесменът замълчал, изненадан. Впечатлен от честността, той не само платил щедро за ремонта, но и оставил на автомеханика голям бакшиш от 500 евро пред очите на момчето.
Почтеният баща може да не остави на децата си апартаменти или банкови сметки, но ще им остави най-голямото наследство – ще ги научи на честност.
Присъствие, почтеност… И третото „П“…
Подражаване: Най-висшият призив на бащата е да отразява Божията благодат, дисциплина и безусловна любов.
Както някой е казал, „Едно дете е малко вероятно да нарече Бог свой Баща, освен ако не види нещо от Бог в своя баща.“
1 Йоан 4:8 „Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.“
Нашите деца разбират кой е Бог по това как ние се отнасяме с тях. Те имат нужда да видят Божията любов в нас – към тях и към нашата съпруга. (Както се отнасяме към съпругата си, така и нашите синове един ден ще се отнасят с жените.)
Ако се стремим да правим това – ако присъстваме в живота на децата ни, ако сме почтени и живеем на дело вярата си и ако подражаваме на нашия Небесен Отец, това ще ни направи успешни бащи!
А ако не можем да имаме деца? Спомнете си, че именно в такива ситуации Бог ни подготвя за големи благословения. Ана дълго страдаше за това, че няма деца. Но когато предаде този си копнеж на Бога и направи оброк на Господа да посвети детето си в служение на Бога, Бог чу молитвата ѝ и тя роди Самуил.
По-късно Самуил се превърна в съдия и пророк на Израил, който помаза първия цар, Саул.
Първо е покорството и след това благословението. Покорството предхожда благословението.
Когато ние подражаваме на Бога, тогава децата ни виждат колко реален е Бог. Ние не сме призовани като родители да даваме на децата си всичко, което искат. Ние сме призовани да им даваме това, от което имат нужда. Всички деца се нуждаят от Бога!
Колко често децата ни са ни виждали на колене в молитва пред Бога? Дяволът мрази християнските семейства и се опитва всячески да ги унищожи. Ние трябва да воюваме в молитва за дома и семейството си!
Бащата е Божий мъж, когато тези 3 „П“-та характеризират живота му – присъствие в живота на децата, почтеност във всичко и подражаване на Бога.
Ако трябва в една дума да обобщим ролята на бащата, тя е…
Автор: п-р Триф Трифонов, Варна