Един от нас… Като мен…
С болка в душата заради неразбиране… с тегота в сърцето заради предателството на приятел… със сълзи в очите, бликнали заради мъката на ближните…
с кървава пот, заради предстоящата горчива чаша…
с тъга от временната раздяла…
с непоносима агония от разкъсването на плътта Му и мълчанието на Баща Му…
НО и
с неповторима топлина от сладостта на майчина прегръдка…
с божествена усмивка при вида на полските лилии…
с весели танци на поне един сватбен пир, където водата е с вкус на незабравимо вино…
с пламък в очите от споделената радост на родителите, чието дете се е върнало към живот…
с нетърпеливи въпроси на група удивени ученици…
с преклонение в погледа на един бивш слепороден…
с ухание на скъпоценно миро, дошло от един счупен съд, което е помазало нозете Му, но и проникнало в косите на жена, която е похарчила всичко…
и колко още…
Той остави славата, за да я достигна аз.
Той прие ограниченията, за да ми даде свобода
Той понесе болката и срама, за да ме издигне до Небесния престол.
Той стана като мен.
Избирам да стана като Него.
Това е копнежът ми всяка заран.
Празнувам Рождество.
Родена съм отново.
Гражданин съм на Небесната страна още от сега.
Живея в очакване.
Обичам Го, защото Той ми е показал любовта.
Всеки нов ден е едно любимо приближаване.
Аз към Него и Той към мен… до срещата.
Много е близо!
ВЯРВАМ в Теб, Господи Исусе Христе, Божий Син, Бог и човек, Божий Агнец, Лъвът от Юда, Живата Вода, Хлябът на Живота, Истинската Светлина, Живото Слово, Добрият Пастир, Вратата, Вечният Живот, Месията, Дървото на Живота, Господ мой и Бог мой, ЕМАНУИЛ!