Един от нас… Като мен…

С болка в душата заради неразбиране… с тегота в сърцето заради предателството на приятел… със сълзи в очите, бликнали заради мъката на ближните…

с кървава пот, заради предстоящата горчива чаша…

с тъга от временната раздяла…

с непоносима агония от разкъсването на плътта Му и мълчанието на Баща Му…

НО и

с неповторима топлина от сладостта на майчина прегръдка…

с божествена усмивка при вида на полските лилии…

с весели танци на поне един сватбен пир, където водата е с вкус на незабравимо вино…

с пламък в очите от споделената радост на родителите, чието дете се е върнало към живот…

с нетърпеливи въпроси на група удивени ученици…

с преклонение в погледа на един бивш слепороден…

с ухание на скъпоценно миро, дошло от един счупен съд, което е помазало нозете Му, но и проникнало в косите на жена, която е похарчила всичко…

и колко още…

Той остави славата, за да я достигна аз.

Той прие ограниченията, за да ми даде свобода

Той понесе болката и срама, за да ме издигне до Небесния престол.

Той стана като мен.

Избирам да стана като Него.

Това е копнежът ми всяка заран.

Празнувам Рождество.

Родена съм отново.

Гражданин съм на Небесната страна още от сега.

Живея в очакване.

Обичам Го, защото Той ми е показал любовта.

Всеки нов ден е едно любимо приближаване.

Аз към Него и Той към мен… до срещата.

Много е близо!

ВЯРВАМ в Теб, Господи Исусе Христе, Божий Син, Бог и човек, Божий Агнец, Лъвът от Юда, Живата Вода, Хлябът на Живота, Истинската Светлина, Живото Слово, Добрият Пастир, Вратата, Вечният Живот, Месията, Дървото на Живота, Господ мой и Бог мой, ЕМАНУИЛ!