Понякога попадаме в толкова трудни ситуации, че сякаш няма нещо покрай нас, което да ни зарадваме. Чувстваме се сякаш "обикаляме стените на Ерихон", без да имаме представа кога те ще паднат. И тогава питаме Бог, колко още ще продължи това. Защото, ако знаем, ще бъдем спокойни и няма да имаме проблем да чакаме с търпение.
Но Бог не ни дава никаква информация, защото не иска да се доверяваме на това, което знаем или на това, което усещаме. Доверяваме му се, ако сме готови "да направим още една обикалка", без да знаем дали стените ще паднат.
Всеки път, когато вървим с вяра и се покоряваме на Господа, дори и "стените да не подат", Бог работи вътре в нас. Той използва страданието, което врага причинява в живота ни и чрез своята благодат го превръща в оръжие в своите ръце, срещу силите на мрака.
Библията не ни казва, че няма да има насочени оръжия срещу нас, но ни казва, че никое оръжие насочено срещу нас няма да успее.
Има битки, които са по-големи, отколкото ни е силата. Тогава те са битки на Господа. Има ситуации, в които ние се опитва да победим със свои сили или да разберем с плътското си естество, но Бог ни казва: "Тази битка не е твоя, тя е моя!"
Не е нужно да се бием, трябва просто да стоим твърдо, с вяра. Няма по-голяма новина от тази, че Небеснят ни Отец води битка за нас.
Какво да правим докато чакаме?
Когато Давид се би с Голиат, той нямаше меч, а използва това, което имаше – камъчета.
Атакувай дявола с това, което имаш – хвалението! Можем ли да хвалим Господа, нека го правим!
Хвалението ще отблъсне тъмнината; ще заглуши гласът на обвинителя; то ще направи път в пустинята; ще накара скалата да даде вода; ще даде радост на депресирания и мир по време на буря!
Атаките, с които се сблъскваме днес, ще се превърнат в оръжие, с което да се борим в утрешния ден.
Ако започнем да хвалим Господа в момента, в който сме получили най-лошата новина, това ще насочи атаката на врага срещу самия него. Дяволът се опитва да руши нашата вяра, но ако хвалим Бог, вярата ни ще става по-силна. Бог ще накара дяволът да си плати.
Може би, битката, в която сме е твърде голяма, за да можем сами да се справим. Това може да е знак, че тази битка не е наша, а на Господа.