Всеки човек има изпитания по пътя си и всеки приема през различна перспектива същността на това, което му се случва. За един това е вид “наказание”, някакво “разплащане” за направени грешки. За друг това е момент, в който му се дава възможност да изработи в себе си определен модел твърдост, характер, любов или каквото му е нужно, за да запълни дефицитите, които сам не осъзнава.

И в двата случая, за да премине човек през такъв труден момент, е нужна воля и вътрешна сила, с която да устои и да се придвижи напред в максимална цялост. Често казваме за този или онзи – той е много силен човек. Възможно е отвън човекът да изглежда борбен и силен, а отвътре … той сам да си знае как се чувства всъщност. Но също така е възможно за всички заобикалящи го, човекът да изглежда някак плах, а в кризисни моменти да прояви необичаен кураж и сила.

Откъде идва тя и как се задейства?

Живеейки в прагматичното си общество не осъзнаваме как и кога получаваме тази сила. Случва се да се възползваме от нея, но и се случва да я пропуснем. Ако сме изградили определени постижения в живота си, е възможно да се усещаме силни отвътре и да вярваме, че с всичко можем да се справим, уповавайки на притежания и връзки, които сме “заработили”. Възможно е това да облекчи доста трудните ни моменти, но също така е възможно да ни отведе до следващо ниво на трудност, където нещата практически няма как да зависят от нас самите или от който и да е друг.

Тогава вътрешен глас извиква тихо или силно, явно или скрито : “Къде си Господи, помогни ми?!” Готови сме да оставим в ръцете на Друг това, с което ние не успяваме да се справим в кризисен момент. Бог е верен!

Божието слово ни съветва: „Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.“ – Псалми‬ ‭55:22

Когато познаваме Бог ние имаме и съответното познание за силата, която Той притежава и за начина, по който бихме могли да я призовем в нужда. Колкото по-ясно осъзнаваме величието на Божествената сила, толкова по-лесно ще можем да се смиряваме.

Затова апостолът съветва „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петър‬ ‭5:6-7).‬

Преклонението, което трябва да направим е лесно, когато Го познаваме и обичаме. Неслучайно Исус ни оставя двете нови заповеди:

„Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците“ (Матей‬ ‭22:36-37, 39-40).‬ ‭

Когато Го обичаме, способността да Му се доверим и да признаем собствената си немощ е естествена и дори приятна по особен начин. Тогава нямаме колебания да Го призовем и да оставим всичко в ръцете Му, защото Той е верен да направи всичко за нашето най-добро, дори и там където ние не можем да предвидим как и защо. Въпросите към Бога са многобройни и отговорите обичайно са различни, но винаги са ни поднесени с любов към нас и с необхватна грижа.

„Затова нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал”  (Евреи‬ ‭10:23).‬