Веднага след чудодейното нахранване на 5000 души, Библията ни казва, че Исус изпрати учениците Си през морето във Витсаида. Същата вечер връхлетя буря и учениците започнаха да се борят срещу свирепия вятър и вълните. Без съмнение бяха уморени. Пред тях имаше множество хора в нужда. Зад тях имаше дванадесет кошници с парчета хляб.

Виждам го почти като тест. Зад учениците имаше място за комфорт, където имаше снабдяване за всеки от тях. Предстоеше бедност, болест и човешки нужди. Да продължат напред означаваше, че трябваше да останат с мокрите си дрехи и да вървят с Исус към нуждаещите се.

Колко лесно би било в този момент за учениците да кажат: „През какво тежко изпитание преминахме! Слава Богу, вече свърши и всички успяхме да преминем през бурята. Нека просто да гребем обратно през морето. Колко лесно можеха да си измислят извинения и да се върнат да си ядат хляба. В края на краищата те можеха да разкажат невероятната история за това как Исус ги преведе през изпитанието. Те можеха да изберат да обърнат лодката си и да се погрижат за собствената си безопасност и храна.

Не това направиха учениците. Въпреки че може би все още имаха водорасли в косите си, те избрха да вървят след Христос. Те влязоха там, където живееха хората в нужда, споделиха тяхната болка, болест, борби и религиозно объркване. Те се устремиха към хората, за да ги посрещнат в нуждата им.

Не трябва ли нашето търсене на Бога да ни води към човешката нужда? Не трябва ли това да ни накара да излезем от лодката на нашите собствени изпитания и премеждия, за да инвестираме в други нуждаещи се хора, въпреки собствените си нужди? Всички сме призовани да вървим там, където ходи Исус. Писанието казва: „Ако дадеш душата си на гладния и наситиш наскърбената душа, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината и твоята тъмнина ще бъде като пладне“ (Исая 58:10, NKJV).

Когато избираме да достигнем до човешките нужди, Бог обещава, че ще имаме светлина в очите си дори в най-мрачния час.

World Challenge