Гордостта  днес е взела надмощие над човека. Яхнала го е и пришпорва душата му. Модерно е да си с много високо самочувствие. Днес те заклеймяват с презрение, ако не си или не демонстрираш самочувствие. Ако си просто скромен и добре възпитан. Ако нямаш претенции и доброволно си се отказал да блестиш с външна силиконова натруфеност. Ако не показваш класа тенденционно. Ако отдаваш повече уважение и почит на околните, отколкото да се втренчваш в собствената си персона.

Прекомерното самочувствие е моден тренд, насаждан още  от детските градини, та чак в пенсионерските клубове. И фалшивата надутост върши пъкленото си дело да отчуждава и отдалечава хората. А те още по- настървено се напъхват в тази нейна измамна кутия и сами се запечатват и засмоляват отвътре.

Гордостта е заразна и особено инфектира иначе близки хора. В много кратки срокове могат да се окажат чужди, нищо, че във вените им тече една кръв. Ваксина срещу нея има, но тя е доброволна и винаги дълбоко осъзната в разтърсването на вече болния. Гордостта никога не създава общност, а винаги индивидуалисти, живеещи по правилото "Разделяй и владей!"

Гордостта  извира от раните на човека. Станала е защитна броня за иначе създадения да е красив в ранимостта и чувствеността си човек. Опакован в нея и отдалечен в своето превъзходство, той измамно се чувства защитен. И започва да плува в живота саморъчно дистанциран, но пък със самочувствие. 

Така се ражда дълбоко порочното разбиране, че самочувствието ражда амбициозни и успешни хора, знаещи цената си и на никого не позволяващи надмощие. Клопката е перфектно скроена. Замаскирана като амбиция и някаква свръхуникалност, горделивостта е засадена и вече трупа плод във вътрешния човек. Ако се наложи, тя ще воюва до смърт и пълна победа. Ще изтерзава клетия човек със зъби и нокти. Ще го изнудва хитро да се вкопчва все по- яростно в нея, да и слугува и кланя като на идол.

Гордостта ще прати помощници да напомпват допълнително неуверения човек. Ще му се внушава как никой и нищо няма заслуги за придвижването му напред. Как всичко е благодарение на неговия труд. Как "добре, че не е като другите, а има в себе си неподозиран потенциал". Сладко ще приглася вражда към свои и чужди, докато съвсем го откъсне от корените първо в семейството, после в приятелския кръг и работния колектив и най- сетне от "смотаното простолюдие". Ще изтрие спомените му за малките минали добрини. Ще начертае примамливи мечти като в казино и ще го хвърли в руската ролетка. 

Крайната цел на гордостта е един запенен от злоба и болна амбиция човек. Той ще се сравнява непрестанно с околните и ще ги гледа с увеличителното огледало на критиката и мнителността. Ще става все по- свъсен и недоволен. Метлата е яхната и няма спиране този уж летеж, тоест падеж. Нямащ време за близки и злободневното "Как си?". Нямащ време за малките простички въпроси на деня. Нямащ време и за собствена наслада и спокойствие. Защото му е зададена на "порасналия "в очите си човечец унищожителна програма. Защото гони самочувствието си на началник, управляващ, лидер и въобще властимащ. Защото трендът трябва да се пази. Човекът си живее с луксозната си  опаковка и особено мила му е  панделката. 

Гордостта създава самотни, изтощени и нещастни хора. Деца, които ще възпитат такива деца. Възрастни, които ще берат плодове, засети от тях самите. Излъгани от гордостта хора, които ще мултиплицират подобни на себе си. И ще е истинско щастие, ако някой спре за миг. И ако чуе и прекъсне тази електрическа порочна верига. Защото никой и никога не е изменил този вселенски закон. Високото мерене и отсъждане  винаги предхожда падането.

"Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падението."

Притчи 16:18