Апостол Петър беше направен от плът и кръв, точно както всички ние. И все пак той притежаваше духовна власт над дявола. Той каза на куция човек при портата на храма: „В името на Исус Христос от Назарет стани и ходи“ (Деяния 3:6) и човекът беше изцелен. Религиозните водачи от онова време разпознаха тази сила в Петър и го попитаха: „С каква сила или с какво име направи това?“ (4:7).

Никъде Библията не предполага, че същата тази сила не е предназначена за нас днес. Кога някога Господ е казал на Църквата Си: „Досега съм ти помагал. Сега си сама“? Кой Бог би дал сила на Своя народ в пустинята, когато са имали нужда от това – би упълномощил израелските царе, пророци като Илия, тълпите на Петдесетница – и след това би я отнел от Своята Църква в последните дни, когато ние се нуждаем от това повече от което и да е поколение?

Според Писанието силата на Сатана е нараснала в наши дни: „Дяволът слезе при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време“ (Откровение 12:12). Защо Бог би позволил на Сатана да атакува слаба, безсилна църква, която няма защита? Неговите хора никога не са губили достъп до божествената Му сила и това няма да се промени.

За съжаление, редица християни имат изкривена представа за духовната власт. Това е особено вярно в харизматичните среди. Знам за поредица от „силови“ конвенции, където проповедници полагат ръце върху хора, за да ги дарят с помазание на духовна власт. И все пак, когато получателите се завръщат у дома, усилията им срещу дявола все още се провалят. В крайна сметка те задават същия въпрос, който учениците задаваха на Исус: „Защо не можахме да изгоним тези духове?“

Не можете да получите свръхестествена сила просто като накарате някой да сложи ръце върху вас. Това не е дар, това е начин на живот, на ходене с Исус. И не всеки, който иска такава власт, внезапно ще бъде променен в духовна сила. Факт е, че Бог поверява Своята божествена власт само на това, което Петър нарича „скритият в сърцето живот в това, което не е тленно” (1 Петрово 3:4).

Източник: World Challenge