„Както те призовах, когато отивах в Македония, остани в Ефес, за да може да наредиш на някои хора да не преподават никаква различна доктрина, нито да се посвещават на митове и безкрайни родословия, които насърчават спекулациите, а не настойничеството от Бога, което е чрез вяра”
(1 Тимотей 1:3-4, ESV).
Павел настояваше Тимотей да остане в Ефес, въпреки че изглежда, че той не хареса тази идея. Причината, поради която Тимотей може да не е искал да остане, са проблемите, пред които е изправена църквата в Ефес. Хората изглежда живееха в себеправедност – опитвайки се да изглеждат добре и да покажат, че са праведни. Когато обаче сте самоправедни, често сте измамени и това може да ви накара да станете алчни и амбициозни.
Точно по това време имаше глад в Македония. В Ерусалим също имаше глад и крайна бедност. Докато Македония и Ерусалим бяха затруднени и хората гладуваха, очевидно икономиката в Ефес беше добра. Те имаха много ресурси, но се вкопчиха в тях и ги искаха само за себе си.
Павел казва в 1 Тимотей 6:17-18: „Заръчвай им да не са надменни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, който щедро ни дава всичко, за да се наслаждаваме. Те трябва да правят добро, да бъдат богати на добри дела, да бъдат щедри и готови да споделят.”
Погледнете първата дума на Павел – налагам – което означава „заповядвам или давам строги заповеди“. В някои преводи се казва: „Заповядайте на онези, които са богати в днешния век, да бъдат щедри“.
Защо Павел би казал нещо подобно? Защо трябваше да заповядва на хората да бъдат щедри, да не се вкопчват повече в нещата и да ги искат само за себе си? Звучи легалистично и е така – защото това е Законът. Законът ни показва къде сме отпаднали от благодатта, къде грешим. Заповедта, която Павел даде на Тимотей, а той трябваше да отправи към ефесяните, не беше да ги накара просто да дадат принос, а да ги накара да видят, че благодатта липсва в живота им.
Източник: World Challenge