Зимните празници за многобройни. Някои почти се сливат, защото са един след друг. Такъв е случаят с Йордановден и Йоановден. На практика те касаят едно събитие, а именно кръщаването на Господ Исус Христос в реката Йордан от неговия предтеча Йоан Кръстител. И тъй като Кръстителят е достатъчно важна фигура, на него е посветен отделен ден, а денят на Христовото кръщение се празнува преди това с две имена – Йордановден или Богоявление.

Запознатите с Библията знаят, че тя е изпълнена със символизъм и в нея няма случайни имена, неща, герои или места. Реката Йордан не е случайна. Тя е известна на християните още от Стария завет. Избраният народ Израел трябва да влезе в Обещаната земя под ръководството на Исус Навиев, който е наследил великия пророк Мойсей.

Исус получава заповед директно от Бога да предвожда смело народа, без да се бои и да вярва твърдо в Неговите обещания. Преминаването на реката беше символ на новото начало, избавлението и новите победи в живота на избрания народ. Те трябваше да вървят напред с вяра в Божието слово и покорни на новия си водач.

Преминаването на Йордан символизираше и покой за Божия народ. В Исус Навиев 1:14 четем:

„Помнете думата, която Господният слуга Моисей ви заповяда, като каза: Господ вашият Бог ви успокои и ви даде тая земя.“

Преди прекосяването на Йордан Исус изпрати съгледвачи, които отидоха в Ерихон, за да го проучат. Те бяха застрашени да бъдат хванати и убити, но по чуден начин спасени от блудницата Раав. Тя ги скри и заради смелостта и верността си беше наградена с избавление за нея и целия ѝ дом, след като евреите завладяха Ерихон.

Самото прекосяване на реката Йордан беше свързано с чудо. Преди народът да премине в реката трябваше да стъпят нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета, символизиращ Божието присъствие.  Когато те сториха това: „водата, която слизаше от горе застана и се издигна на куп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, тоест, Соленото море, се свърши и изчезна; и людете преминаха срещу Ерихон. А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърди на сухо всред Йордан; и целият Израел преминаваха по сухо догдето целият народ съвсем премина Йордан“. (Исус Навиев 3:16-17)

И така, Господ направи поредното чудо, показвайки на Своя народ, че новият водач се радва на Неговото благоволение и че Той е същият Господ, който е вършил велики дела чрез ръцете или Словото на Мойсей. Едва ли е случайно, че името на река Йордан означава „слизам долу“, а на египетски означава „мощно“ и че името на еврейския водач, въвел народа в Обещаната земя, е Йешуа или „Бог спасява.“

Хиляди години по-късно точно както беше обещал, Бог изпрати Собствения Си Син, който слезе долу, роди се като един от нас и живя 30 години без да е известен на народа Си. Настъпи обаче моментът на новото начало. След 400 години мълчание, в което нямаше слово от Бога и изявени пророци, Бог се изяви първо чрез слово от човека Йоан, чието име означаваше „Бог е благодатен“. Той живееше в пустинята и беше неугледен, но думите му бяха пълни с живот, защото беше изпълнен със Светия Дух още от зачатието си.

На уреченото от Бога време Йоан застана при същата тази река Йордан и при него започнаха да се стичат хора от цял Израел. Неговата проповед беше проста и ясна: „Покайте се, защото наближи небесното царство.“ Стотици откликнаха на призива му и се кръстиха, като с този акт на покорство засвидетелстваха, че се покайват за грешните си дела и са готови да живеят за Бога и според Неговото слово.

Никога няма да узнаем дали Йоан изобщо е предполагал, че в някой момент ще види пред себе си Божия Син, коленичил и искащ да се кръсти от него. По-скоро не, защото думите му при вида на Исус са следните: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и ТИ ли идваш при мене.“ Но тъй като днес говорим за Богоявление, а не за Кръстителя, ще добавим, че в този ден и час Троицата се изяви по един уникален начин, необясним за нас, но възможен за Бога.

И така, в реката, слизаща надолу от планината Ермон чак до Мъртво море, влезе човекът Исус, който външно с нищо не се различаваше от Неговите съвременници. Той пристъпи към Божия пророк, който неслучайно беше син на свещеник, с благодат от Бога, за да покаже на всички, че Божието присъствие, подобно на ковчега на завета в миналото, отново е там. Бог отново посети Своя народ. А когато Божият Син е там и извършва Божията воля (подобно на Исус Навиев), тогава е налице и знакът за Божието благоволение. Той дойде под формата на Божия глас от небето: „Този е Моят възлюбен Син в Него е Моето благоволение“, и с физическото присъствие на гълъба, символ на Светия Дух.

Исус се кръсти в реката Йордан и това сложи началото на Неговото публично служение. Никой да не се изкушава да смята, че в този момент Господ Исус Христос стана грешен или престана да бъде божествен, след като извърши един човешки ритуал. След Йордан нямаше връщане назад, както нямаше връщане след влизането в Обещаната земя. Евреите срещнаха противници и хора, които не искаха те да бъдат там, но Бог осъществи волята Си, въпреки всички препятствия и в изпълнение на всичките Си обещания.

За Исус нямаше връщане назад. С кръщението Той се отъждестви с грешниците и вървеше напред, без да гледа назад, за да направи възможно спасението на всички евреи и езичници, без изключение. И както Йордан се влива в Мъртво море, така и Христос стигна до момента, в който трябваше да изпие горчивата чаша и да мине през Гетсимания и кръста, но Той не остана там. И както пророчеството за Мъртво море предстои да се изпълни и то отново да произвежда живот (Езекиил 47:8-9), така и всички, които са се доверили на Христос и Неговото спасително дело, един ден ще бъдат възкресени за нов живот.

Богоявление е. Десетки млади мъже ще рискуват здравето си днес с вяра, хвърляйки се в ледени води, за да намерят кръста, който да ги благослови със здраве и успех.  Излизайки от водите на Йордан след Своето кръщение Исус символично понесе кръста Си и вървеше неотлъчно към Своя час, защото затова беше дошъл.

Бог се явява и днес в усмивките, кротостта и послушанието на Неговите деца, които не са счели живота си за твърде ценен, за да го запазят, а са го предоставили в ръцете Му, за да не го изгубят.

Честит да е празникът на Христовата жертва, направена за нас съзнателно, доброволно и целенасочено, защото Той знаеше, че ни чака Обещаната земя и Сам проправи пътя към нея.

Явен ли е Бог в живота ми днес?

Petya Zareva