“Помни Исуса Христа, от семето Давидово, който възкръсна от мъртвите според моето благовествуване.”

                                                                                                                                                                (2 Тимотей 2:8)

Мнозина са писали и са разсъждавали относно разликата между съзерцаването на Бога и служението в Неговото име в този свят. Някои хора, които са имали най-добри намерения, са прекарали целия си живот в търсене на видения и откровения. Някои са записали всичките си видения. Те очаквали да получават лични послания от Бога, без да използват Божието Слово.

Какво е това, ако не един опит да се изкачим на небето, без да използваме стълбата, която Бог ни е дал? Тези хора са били измамени от дяволската заблуда. Мислете за своето кръщение. Четете Библията. Слушайте проповеди върху Божието слово. Почитайте баща си и майка си. Помагайте на ближния в нуждите му. Не се крийте в някой ъгъл подобно на хората, които смятат, че личните им молитви ще им осигурят място в Божието лоно. Те смятат, че могат да бъдат близо до Бога без Христос, без Божието Слово и без тайнствата.

Тези хора смятат необходимостта да живеят живота си и да вършат ежедневната си работа за нещо, което стои под тях. Аз също мислех така, докато Бог не ми откри моята грешка. Идеята да се прекара живота в тихо съзерцание е твърде привлекателна. Човешкият ум се наслаждава в повърхностното занимание с чудотворни знаци и свръхестествени неща, които не е в състояние да разбере. Не се оставяйте сатана да ви заблуди.

Подходете към духовните неща по различен начин. Истинският живот на съзерцание е да слушаме Божието Слово и да вярваме в него. Подобно на Павел решете да се занимавате само с едно нещо: “Да познавате Исус Христос и Него разпънат” (1 Коринтяни 2:2).

Исус заедно с Неговото Слово е единственият обект, който заслужава съзерцание. Не Го пренебрегвайте.

Превод: Радостин Марчев