Някои хора започват своя нов живот в Христос с големи обещания, но след това внезапно отпадат. Други започват без видимо обещание, но изглежда набират сила с течение на времето.

Библията ни казва: „Краят на нещо е по-добър от началото му; търпеливият по дух е по-добър от горделивия по дух” (Еклисиаст 7:8 NKJV).

Невярващите могат да се развълнуват от емоцията на даден момент. Може би се възхищават на активността, радостта и отдадеността на християнина, така че казват: „Харесва ми това. Ще стана християнин.”

Но готови ли са наистина да бъдат християни? Разбират ли какво означава това?

Библията ни разказва за един човек, който се приближил до Исус и казал: „Господи, ще Те последвам, където и да отидеш“ (Лука 9:57 NKJV). Евангелието на Матей ни казва, че мъжът е бил книжник, запознат с Писанието (вижте 8:19).

Тази подробност може да не означава много за нас днес, но е важна. Книжниците бяха авторитети в еврейския закон. Те бяха учените хора в еврейското общество. И обикновено те самите са били учители, а не последователи на други учители.

Така че беше забележително човек с такова социално положение да отиде при Господ Исус и да каже подобно нещо. Това е, което бихме могли да наречем преобразувана знаменитост. Ако погледнете малката дрипава група на Исус в онзи момент, бихте очаквали Христос да му каже: „Приятел, тръгвай с нас! Бих искал да застанеш най-отпред в групата.

Вместо това Исус каза нещо, което почти изглежда, че отблъсна човека: „Лисиците имат дупки и небесните птици имат гнезда, но Човешкият Син няма къде да подслони главата Си“ (Лука 9:58 NKJV). В известен смисъл Исус проверяваше мотивите на човека.

Ние обикновено се стремим към славата, но готови ли сме да направим жертвата? Готови ли сме да поемем кръста си и да следваме Исус Христос? Готови ли сме да се подчиняваме на Бога?

Източник: Harvest.org