"Даже младите ще отслабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат; Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат."

                                                                                                                                                                             Исая 40:30-31

Парадоксалното в тези думи е, че чакането на Господа подновява силите и дава неизчерпаем източник на бодрост. Понякога четем тези думи в смисъл, че когато дойде някакво необичайно проявление на Господ, чакащите ще получат прилив на сили.

Онова, което Исая всъщност казва е, че самото чакане на Господа е източник на огромна, необикновена сила, превъзхождаща естествената сила на хората, за които сме свикнали да мислим като силни и енергични.

Това променя перспективата, в която Писанието ни учи да приемаме чакането. Вместо изнурително и тежко, чакането на Господа е ободряващо и само по себе си източник на вдъхновение и кураж.

Приемайки това рабиране, скоро ще се убедим, че самото чакане е истинско благословение.