Безнадеждността започва тогава, когато имаме погрешното разбиране за Бога и Неговата доброта, нарушено и загрозено от Сатана. Бог е всемогъщ и достъпен. Той е с нас по всяко време – дори и когато мислим, че бурята няма да отмине.
Когато станем Божии мъже и жени, когато се приближаваме до Христос с пълно доверие, ние неимоверно ще преминем през много битки. Ще има много развлечения, предлагани от Сатана, водещи ни далеч от близостта с Христос. Нашата зависимост или комфорт може да представляват вариации на хиляди неща. Обикновено това са лични неща като ‘Искам да развия кариерата си’, ‘Да засиля репутацията си’ или ‘Искам комфорт и удоволствия.’
За кратко време угаждането на собственото аз ни кара да се чувстваме добре. В дългосрочен план обаче, нещата не са така. Оттук може да произлязат някои форми на депресия и различни форми на зависимост. Това е изворът на почти всичко, което ограбва радостта ни в семейното ни общение с Господ Исус Христос.
Има стрела, насочена от Светия Дух, която пронизва всички стени на личния интерес и грижата за собственото аз. Тя преминава през всичко, като ни казва: „Сърцето ти не е създадено за това. Не сте създадени, за да угаждате на себе си, а на другите. Сътворени сте за Бога и за Неговото царство. Никой няма да е напълно щастлив, докато не осъзнае, че не трябва да живее само за себе си.“
Дори и хората, които вече притежават общение с Господ Исус Христос, могат да открият вътре в себе си желание, дадено от Бога, дори ревност, която казва: „Боже, не съм задоволен с изкарването на всички тези пари. Не съм доволен и от своята добра кариера. Не ми стига, че имам добро здраве. Искам повече.’
Това, от което се нуждаем, е по-дълбоки взаимоотношения с Христос. Павел ни пише, че желанието, което трябва да изпитваме, е свързано със следния въпрос:
Или не знаете, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее у вас и Когото сте получили от Бога? Така че вие не принадлежите на себе си, защото сте скъпо купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии (1 Коринтяни 6:19-20).
Призовани сме да приемем реалността, че сме създадени да търсим Божията слава във всичко, което вършим. Този неуморим повик вътре в нас, ще ни кара да откриваме начини, по които можем да почитаме и прославяме Бога.