Наближава Великият ден. И всяка година, когато идва времето да отбележим страдалческите дни на Христос, Бог ни дава още един шанс да направим добра ревизия на реалността- да поставим на кантар живота ни и Живота Му, себе си и Него- така че да се озовем на правилното място- пресечната точка на разпятието. 

Разпятието е центърът на цялата история, цялото творение, целия Божи замисъл за доброто на човеците. То е толкова поразяващо, че често в представите ни засенчва всички други стъпки, водещи до него. То говори за Божията любов, жертвоготовност, добронамереност и верност- за способността и желанието Му да понесе всякакво страдание, за да извоюва за нас свобода от греха и привилегията да бъдем Негови приятели и сънаследници. 

Но Христос (и чрез Него целият триединен Бог) доказа жертвоготовността и любовта Си и преди разпятието. Богът над всичко и всички, сияещ в слава от предвечността, смири Себе Си и се подложи на тежки унижения. 

Да започнем разказа от гостуването при Симон във Витания. При Него дойде една жена със скъпо миро и нежно помаза главата Му. А приятелите Му възнегодуваха. Отсъдиха, че скъпият козметичен продукт е прахосан напразно.  След три години заедно, учениците все още не оценяваха Христос реалистично, нито с любов… 

Не знам как Исус е преглътнал огорчението и тъгата си. Тъкмо Го бяха приготвили за погребение. Очакваха Го тежки дни… 

После дойде време за последна вечеря. Последните залъци хляб сигурно се преглъщаха трудно. Седеше на маса с хора, които обичаше до смърт. И всеки от тях съвсем скоро щеше да Го предаде по един или друг начин. 

А Той бе така загрижен за тях- смъртта дебнеше зад ъгъла, а Той се молѝ – за устойчивост у Петър, за единство между бъдещите апостоли. 

Раменете Му се прегъваха под товара на мъката, душата Му – наскърбена до смърт – и Той помоли най-близките Му да постоят с Него, да се молят и да будуват заедно… Но и в този момент остана сам. 

Учениците сякаш нищо не разбираха. Сякаш пак отсъдиха напълно неадекватно кое колко е важно. Тъгата на Христос значеше по-малко за тях от кратка нощна дрямка.  

И ето, че дойде моментът на ареста. Старейшини, фарисеи, свещеници – онези, които би трябвало да умеят да преценяват добре, да разпознават Божиите пратеници, бяха изпратили цяла тълпа, въоръжена с ножове и тояги, за да арестуват Бога като разбойник. 

А “всички ученици Го оставиха и се разбягаха.” Матей‬ ‭26‬:‭56‬ 

(Смелостта на Петър набързо се изпари и всички обещания за верност до смърт  се оказаха безплодни. Предателството и спечелените сребърници ужасно загорчаха в душата на Юда и му се прииска да върне времето назад.)

Още преди да стигне до съда на Пилат, Христос беше съден от приятели, сънародници, свещеници и старейшини. И всеки от тях се оказа жесток и несправедлив съдия.  

А Бог продължаваше да дава шанс след шанс на хората. Още веднъж те имаха възможност да изберат доброто, да отсъдят справедливо:

“Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали. По това време имаше един известен затворник на име Варава. И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Исус, наричан Христос?“

… Те отговориха: „Варава.“ Пилат им каза: „А какво да сторя с Исус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“ Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“ Матей‬ ‭27‬:‭15‬-‭18 

Каква ужасна история. Човеците не спираха да се провалят. 

Христос понесе много мъки, без да се озлоби, без да отвърне на ударите, с тихо достойнство и смирение. И все пак, можем да усетим горчивината в Божието сърце. Странният разказ на пророк Захария го показва: 

“… И така, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. А Господ ми каза: Хвърли ги на грънчаря, – “хубавата” цена, с която бях оценен от тях! Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих…” (Захария‬ ‭11‬:‭12‬-‭13)‬

Господарят на господарите беше оценен колкото роб – тридесет сребърника.

Добрият Спасител на погиналите беше счетен по-долен от изнасилвача Варава. 

Ние хората не ставаме за съдии. Нищо не преценяваме както трябва. Не ценим добрините, добрия характер, любовта и чистотата. Все забелязваме някакви съчки у другите и сме слепи за гредите у нас. 

А иначе питаме: 

Къде е Бог при наличието на толкова много страдание? 

Бог е там, в сърцевината на страданието. Съпреживява, застъпва се за нас, подкрепя и дава шанс след шанс. Изработи съвършен спасителен план, не за кратко облекчение тук и там, а за цяла вечност. Спасителен план с цената на ужасни мъки. 

Къде сме ние, хората, при наличието на толкова много страдание? 

От началото на времето не спираме да поставяме Бог на съдебната скамейка. И Той няма нищо против. Но в наш интерес е да отсъдим право. 

Наближава Великият ден. Бог ни дава още един шанс да направим добра ревизия на реалността- да поставим на кантар живота ни и Живота Му, себе си и Него- така че да се озовем на правилното място – в пресечната точка на разпятието. Там ще намерим себе си на съдебната скамейка. Може да звучи страшно, но само там има живот- ново начало. Там ще намерим мир, надхвърлящ всички представи. Ще намерим истина, която освобождава. Ще намерим Създателя, Който е едновременно Милостив Съдия, Спасител, Приятел и Баща. Ще намерим Един Невинен, Който понесе присъдата на виновните. 

Кой седи на съдебната скамейка?