Сряда е. Велика сряда! В днешния ден от Страстната седмица най-голямо внимание се обръща на Юда и предателството, което той извърши, за да се сбъдне пророчеството. Дали осъждаме този акт? Това е колкото категорично, толкова и лесно за човешката ни природа, защото сме устроени моментално да се подаваме на осъдителност и критика. Днес, обаче, аз си мисля за нещо друго от този ден. Актът, който извърши една жена там, притихнала в готовност до Великата осанка на Исус, часове преди да бъде предаден. Тя Го помаза!

„А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.“ ‭‭Матей‬ ‭26‬:‭6‬-‭7‬ ‭

Това действие, може и да не е толкова впечетляващо или атрактивно за света, но е изключително показателно и насърчително за нас. Има нещо, което ние в съвремените си разбирания не проумяваме в акта на помазването. Подготовката за преминаването през цялото нечовешко изпитание за Исус е нещо, за което вярвам, че се е случило конкретно и изцяло по Божие благоволение. Точно затова и Бог даде сили и потвърждение на Исус и на нас … там в къщата на прокажения, “една жена” Го обля!

„Но като разбра това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.“ – Матей‬ ‭26‬:‭12‬ 

Без никаква куртоазия и преднамереност, една душа е разпознала Него, вероятно без да подозира ни най-малко, че макар и “безименна”, тя ще остане в Историята. Срядата е поредния ден от времето, преди Възкресението.  За много от хората тогава, денят си е бил пак обикновен, преди Празника Пасха. За много хора днес сряда е ден преди поредицата от почивните ни дни … Денят, обаче е повече от специален. 

Денят отново е възможност, в която всеки от нас избира, каква част от времето си тук ще посветим, колко ще се отдадем на Истината и до къде ще стигнат личните ни сили, за да отстояваме онова, за което Исус извървя целият Път до Голготата, където Той преживя разкъсванията по душата Си, беше изтезаван от нашите грехове и суета. Исус устоя, преминавайки в “лоното на смърта” – единствено и само, за да отнеме ключовете и скъса жилото ѝ! 

„А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно. О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"“‭‭1 Коринтяни‬ ‭15‬:‭54‬-‭55‬ 

Победата е предвещавана, но е повече от изстрадана, тя е съкрушила цял един личен земен свят, който Исус е градил през времето Си тук. Всичко това е заради мен и заради теб, разбираме ли Го?! Всяка капка от кръвта, която Той проля си струваше пре високата цена! Дали и кога всеки от нас ще направи лична “инвентаризация”, за да се възползва за бъдещия си живот тук и за времето към вечността е въпрос на много лично решение! Нужно е да имаме информиран избор. 

Ако само за малко се откъснем от многото забързани часове на заетите си дни и преминем през текстовете на историята, със сигурност ще бъдем докоснати право в сърцето, дори ще усетим “уханието на мирото” и полъха на приближаващото тежко време, което завършва победоносно. 

Нашата ежеседмична сряда, колко е важна, че да не може да изтласка светските ни мисли на заден план и да потърсим Неговата близост! Навлизайки в дълбочината на Великата Сряда ще получим прозрения и за Великия Ден! 

Времето приближава. 

Бог е жив!