Трудно ни е в дните, когато е възможно да настъпи “спад на тонуса”. Сякаш няма причина, а защо ли някак се усещаме притиснати от непоносима тежест? Често слагаме вината върху някой друг или я определяме като “стратегия на дявола” … Възможно е, но къде сме ние, ами нашата вяра, която ни лекува?! 

Къде сме ние в цялата тази сложна верига на взаимоотношения? Нали уж ежедневно търсим, действаме, изграждаме се и сме в надежда, че днес е вече по-добре! По този повод дали понякога не слагаме прекалено много камъни пред душата си, която иска да полети в порив, ако ние самите не я притискаме толкова настойчиво надолу? 

Глупави и незначителни “въпросчета” ни тормозят и се опитваме да ги преодоляваме, като сами не разбираме, че може да сме се поддали на самоунищожителна атака. Взимайки нещата в свои ръце, вероятността да се провалим в това изкачване или да стигнем с изподрани колене или сърца, е огромна. 

Как тогава да преминем нашите дни в личния ни път към разпъването на плътта си. Лесно … Не и ако не вярваме в Бога. Христос е Бог и докато беше на кръста, Го болеше, но причината за болките Му беше съществена и общочовешки ангажирана. А ние? Често се оправдаваме с “Онзи ми каза онова или тя ме погледна така.” 

Къде? Къде е смисълът на нашия път в пътеката към Него?! Вярваме ли Му? 

„О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът? Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто! Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това или чрез вяра в посланието”  (Галатяни‬ ‭3:1-5‬) ‭

Вярата ни в Него е всичко, което е нужно да имаме, за да не изпадаме в дупки и вътрешни протести към себе си. Страховете, които ни гнетят, се стапят пред появата на Духа Му, а нуждата да си доказваме, че можем става безпредметно излишна. 

В дни като този, хващайки се за вярата, се извисява надеждата, която е укрепена от твърдостта, която Исус ни завеща. Там, в седмицата на всички страсти, Той ни предаде начина и насърчението за отстояване в трудни моменти. 

Вярвам ли Му? 

Неговите послания ме привдигат и Неговата сила ме зарежда! Този, Който ми дава Духа Си, Той ме държи и ме чака да се отпусна в ръцете Му! Без нужда от доказване или показване, а само кротко и тихо на Неговото рамо…