Огромна е тежестта на Велики четвъртък. Тежест, която изби с кървави капки пот на челото на Жертвата. Исус трепереше и се смиряваше, молеше се и се въздигаше, приемаше и се отдаде! Даде Себе Си за нас!
Направи го, заради нашето изкупление, такова, каквото друг човек не беше и не е в състояние да понесе на раменете си. Тялото Му бе човешко, но Духът Му е Божествен и Той издържа не издържимото, за да имаме ние надежда за преминаването си оттук и сега с потвърдена вяра за вечността, която ни очаква.
Господ до последно е Верен и Благ към тези, на които оставя наследството Си. Той знае, че в началото няма да издържат и ще се поддадат на човешкия си страх и ограничено познание. Но Исус също така знаеше, че срещата, която ще последва с тях след смъртта Му, че силата на Възкресението ще ги обвземе и ще ги вдигне до огромната човешка воля да пренесат това най-важно познание сред хората през вековете. Славата да е на Господ!
„Тогава Исус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.““
Матей 26:31
Страхуваме ли се? От какво? От всеки полъх на светския ни вятър, който може да наруши нашия фалшив комфорт, раздухвайки незначителни физически притежания и постижения. Дори сами да не можем да устоим в раздиращите ни битки, ние вече имаме Духа Му, Онзи, Който с неизменна всеотдайност е с нас, когато Го търсим. Тук е, за да ни утеши, насърчи и привдигне за духовна битка до “кръв”, ако се наложи.
“Господи, моля Те, дръж ме здраво в ръцете Си!” Тази молитва е важна, защото без Него, независимо от нашата дързост и дръзновение е възможно да отпаднем от клона на вярата. Трудно е за сам човек да издържи непоносимото. Така сме устроени, такъв е моделът ни, но Господ го знае и ни дава Себе Си за най-здрава опора във всеки миг тук и сега !
„Тогава Исус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.““
Матей 26:31
Пастирът се върна, Водачът е верен. Той ни оставя указание за всеки труден наш период, през целия ни житейски път. Нашето разпъване, може да е различно във физически аспект, но душите ни са раздърпани на всички краища от всичко светско, с което сме се завързали тук.
„Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.“
Матей 26:35
Невъзможна тежест за сам човек. Тленното ни тяло измъчва затворения в нас дух и душата се гърчи под осъждението на всичко, което ни свързва със светските ни суети. Дори да помислим, че само за миг ще отпуснем глава, за да починем … врагът вече ни е “налазил” в готовност да ни “язди”. Нужно е да бдим, да не се отпускаме, защото всяко наше отпускане е точка за вражеския отбор.
„Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.“
Матей 26:38
Бдете! Нека бъдем бдителни повече от обичайно. Нека превърнем вярата си в живо дърво, от което да ядем плода и насищайки се, да ходим в удовлетворение още тук на земята. Бог е верен и ни остави цялата тази История, за да се укрепим, когато преминаваме през трънливите места изправени, макар и окървавени отвътре. Може и да не разбираме, защо е нужно да проливаме нашите “кървави капки пот”, но доверието, което Му отдаваме ще ни води в моментите на труден избор и ще ни извежда до Него.
„И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.“ Матей 26:39
„Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.“ Матей 26:41
Господи, дръж ни в ръцете Си!
Само така ще можем да се противопоставим със силата на Духа Ти и да устоим на тъмния натиск, отвътре и отвън! Това е единственият начин, за да преминем през всички земни, светски и суетни осъждения, оставяйки цели и изграждайки своята по-добра версия за вечността.