На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.
Откровение 3:21
Тези думи на Исус ме накараха да се запитам следното: "Да победи какво или кого?" Докато размишлявах, прочетох не само стиха, но и разгледах неговия контекст. Той се намира в последната книга на Библията – Откровение 3 гл. от 14 ст. до края на главата и касае обръщението на Бога към лаодикийската църква.
Когато пишем на някого ние споменаваме до кого е писмото и от кого е. Бог се представя на тази църква с думата "Амин", което значи – "Така е, да бъде, вярно е". После се определя като "верният и истински свидетел, начинателят на всичко".
Интересно е, че в посланията си към седемте църкви в Откровение, Бог използва различни Свои титли и определения. Към някои се обръща с думите: "Така казва Оня, който държи седемте звезди…", към други: "Това казва първият и последният". Очевидно е, че проявлението на Бога към съответната църква се определя от нейната нужда и характеристики.
Тази църква имаше нужда да бъде убедена, да повярва във верността на Божиите истини. Църквата в Лаодикия беше хладка – нито топла, нито студена (15, 16 ст). Тя приличаше на човек, който не е убеден достатъчно в своите ценности – колеблив, недостатъчно мотивиран, леко незаинтересован. За такъв, поради липсата на плам, всяко действие е усилие, най-малката проява на добро от негова страна е считана за голям жест.
Господ продължава: "Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо…"(17 ст.). Явно е, че щом става дума за църква, не се има предвид буквално богатство, но, по-скоро – духовно богатство. В своите очи, скъперникът на добри дела и любов, е щедър, защото не му се дава нищо и минималното, което дава, едвам му се откъсва от сърцето и му се вижда прекалено много.
Духовното скъперничество се лекува с трикомпонентно лекарство (18 ст.):
1. "Злато, пречистено с огън". В притчи 16:16 се казва: "Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато…"
Защо "пречистено с огън"? Защото мъдростта е истинска мъдрост, когато е опитана на собствен гръб, когато не е философия, а е взета от практиката. Казано е, че както е пещта за златото, така човек е изпитан чрез това, с което се хвали (пр. 27:21) – мъдростта, която се хвалим, че имаме, е истинска, щом я прилагаме, след като е пречистена в пещта на изпитанията.
2. "Бели дрехи, за да се облечеш, та да не се яви срамотата на твоята голота" – това са праведните дела, делата на правдата (Откр. 19:8).
3. "Колурий (очна маз), за да помажеш очите си, та да виждаш" – за да си душевно хладък, а да мислиш, че си духовно богат, да си скъперник, а да се мислиш за щедър, да нямаш добри дела, а да не виждаш, че си гол и без покритие, е нужно да си доста заблуден, да си заслепен – нужно е отрезвяване за реалното състояние, нужно е духовно проглеждане…
Така описана, Лаодикия ми изглежда като някакво подобие на Инквизицията или поне на фарисеите от времето на пребиваването на Господ в плът на земята- неискрена, самодоволна, заблудена, безсърдечна, самоуверена… Отблъсква ме…
Но Господ казва: "Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш" (19 ст.). Понякога сме готови да "отсвирим фарисеите" в житейския си път, но Господ не се отказва от тях. Той им казва, че ги обича и именно защото ги обича, ги наказва и изобличава. Когато дойде до някой човек, който не ни е симпатичен, ние си казваме, че Бог го е наказал и то заслужено. Но това е реакцията на малкото братче, злорадстващо, че батко му е наказан… Малкото братче, което не разбира, че дисциплинирането е също форма на любов, а не на отхвърляне и анатемосване… Никой не наказва детето си, за да го смаже, а за да го коригира, за да го вкара "в правия път", за да подобри характера и обноските му…
Да, Бог стои на вратата на Лаодикия и хлопа, и иска да вечеря с нея. Вечерята е най-интимното и благословено време, когато близки хора, след трудовете на деня, се събират да споделят храна и впечатления… Господ иска да даде най-доброто си време на тази недостойна, горделива, безплодна Лаодикия…
Това е и мотивацията за тази църква да се пребори със слепотата, заблудата, самодоволството, хладината.
Божията любов и прошка са наградата за битката, която бихме повели.
Коя битка? Битката с Лаодикия, която дреме някъде дълбоко, а може би и не чак толкова дълбоко, във всеки един от нас…
"На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол." (21 ст.)