„Защото техните нозе тичат към злото, и бързат да проливат кръв. Защото напразно се простира мрежа пред очите на каква да било птица. И тия поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот. Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.”

(Притчи 1:16-19)

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО УЛАВЯ САМ СЕБЕ СИ

Нито една птица не е толкова глупава, че да полети към видим капан (Притчи 1:17). Но дори птиците са по-мъдри от тези, които смятат, че могат да се изкачат по стълбата, стъпвайки на някой друг. Хората, които вредят на другите, се лъжат, понеже накрая ще се пролее собствената им кръв. Те причакват…самите себе си – нещо, което дори най-глупавото животно не би направило.

Новият завет казва същото – да спечелиш света за сметка на някой друг, означава да изгубиш собствената си душа (Матей 8:36).

Как се случва това? Когато си груб към другите, ти отваряш собственото си сърце за жестокост и егоизъм. Тези апетити се изтръгват от твоя контрол и водят до лоши решения.

Когато живееш, за да задоволиш не другите, а самия себе си, ще се окажеш навеки незадоволен. Исус, най-мъдрият Учител, ни казва, че трябва да изгубим живота си в служба на Бога и другите, за да го намерим (Матей 16:25).

Правили ли сте някога нещо егоистично, което е рикуширало обратно върху вас? Как тази случка илюстрира евангелския принцип: „Изгуби себе си, за да намериш себе си”?

Молитва: Господи, сърцето ми казва, че трябва да търся преди всичко собственото си щастие. Но тогава сърцето ми остава празно. Вместо да търся щастие, аз ще търся Теб и ще кажа: „Да става каквото ще.” Само тогава накрая ще бъда истински щастлив. Амин.

Превод: Радостин Марчев