„Но отхвърлихте съвета Ми, и не приехте изобличението Ми, – то и Аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът.”

                                                                                        (Притчи 1:25-26)

АБСУРДЪТ

Когато нещастието застигне глупакa Мъдростта се смее. Жестоко ли е това? Не.  В този случай Мъдростта е представителна фигура и нейният смях не е жестокосърдечие, а начин да представи „абсурдът да избираме глупостта”.

Албер Камю казва, че сърцата ни копнеят за неразделена любов, но една вселена без Бога ни дава само „съзнателна сигурност за смърт без надежда”.

Хроничната липса на задоволеност Камю нарича „абсурд”. Той вижда живота като една дълга черна комедия от неизличимо, непроменимо търсене на неща от живота, които той не е в състояние да даде.

Камю смята, че няма Бог. Притчите знаят, че има, но са съгласни, че един живот, живян без Бога, носи празнота, понеже светските неща не са в състояние да задоволят най-дълбоките сърдечни копнежи.

Никога няма да намерите в романтиката, парите и успеха задоволството, което единствено отношенията с Бога могат да дадат. Така животът в света без Бога наистина ще се усеща като празен и абсурден.

„Надеждата на праведните е радост, а очакването на нечестивите е напразно” (Притчи 10:28).

Изпитвате ли объркване и празнота, дори чувство на безсмислие? Има ли нещо в света, което не ви е донесло очакваното задоволство?

Молитва: Господи, в старите книги и филми накрая доброто винаги побеждава злото, но днес те представят живота като мрачен и объркан, без щастлив край. И двете виждания за света са опростени и глупави. Ти ме уверяваш, че историята на моя живот ще съдържа красота и абсурд, и ще завърши във вечността. Обнови днес у мен тази увереност.

Амин.

Превод: Радостин Марчев