6 C
София
събота, март 21, 2026

Не съм те забравил

„Може ли жена да забрави кърмачето си…?...

Целта на водача

Евреинът Мардохей беше втори по ранг след...

Съдебна победа за учител християнин

Бивш учител от Индиана спечели голямо споразумение...

Силата на прошката

ЦъркваСилата на прошката

Хайде днес да получим една нова представа за взаимоотношенията си… И по-точно за ПРОШКАТА. 

 

Всеки се нуждае в някакъв момент от милост.

Всеки е провокиран да покаже милост на някого. Но защо? Знаем обясненията за освобождаването, развързването на самия себе си и т.н.  Но ето новата перспектива, която, разбира се, не изключва другите, но допълва цялостната картина.

 

"Няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме ПОЗНАВАТ, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; ЗАЩОТО ще ПРОСТЯ беззаконието им, И ГРЕХА им НЯМА да ПОМНЯ вече."

                                                                                                                                                    (Еремия 31:34)

 

Прошката и познаването са взаимно освързани!!! Често сърденето, упрекът, неодобрението, осъждането са в резултат на недостатъчно разбиране на другия.

 

Когато познаваме някого, сме склонни да го оправдаем, защото можем да намерим обяснение за постъпките му.

Когато някой е благоразположен към нас, или знаем, че не е осъдителен по наше отношение, нямаме бариери в общуването си с него и това е предпоставка да се опознаем по-добре.

 

ПРОШКАТА ДАВА ЗЕЛЕНА УЛИЦА, СВОБОДА НА ПОЗНАВАНЕТО. КОЙТО НЕ ПРОЩАВА, НЕ ПОЗНАВА, НЕ ИСКА, И НЕ МОЖЕ ДА ПОЗНАЕ. НА КОГОТО НЕ ПРОЩАВАТ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕАЛНО ОПОЗНАТ. ПРОШКАТА ДАВА НОРМАЛНОСТ НА ОБЩЕНИЕТО, НА ПОЗНАВАНЕТО.

 

Най-големите отрицатели и сръдливци на Бога са атеистите…

 

Най-много ни се сърдят тези, които не са си направили труда да ни опознаят – или защото не ни обичат, или защото прекалено много обичат себе си. Нямаме достъп до душата на непростилите ни…

Прошката води до познание.

Познанието води до прошка.

Каквото и да се случи, да не късаме връзката си с хората и Бога – в общението неизбежно идва познаването и прошката, което е и целта на всичко.

 

ВАЖНО ПОДСЕЩАНЕ ЗА СЕБЕИЗПИТВАНЕ:

Често не искаме да познаваме, прощаваме и общуваме, защото считаме, че познаваме достатъчно и нямаме нужда от повече.

Атеистите или номиналните вярващи, смятат, че знаят достатъчно за Бога.

Сърдитите смятат, че са опознали и в повече дори, този когото не харесват, макар и често да са видели само едната страна на "медала"… 

Незнаещият често не знае, че не знае, дори обратното.

Добре е да знаем, че не знаем.

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: