„Ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума, ако го потърсиш като сребро, и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога. Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.”

                                                                                                                (Притчи 2:3-6)

ДА РАЗБЕРЕМ ПАРАДОКСА

В Притчи глави 2-4 има множество поучения за това как мъдростта се развива и расте в нас. В началото ние се изправяме пред един парадокс. Мъдростта е нещо, което трябва да търсим. Точно както Мъдростта вика към нас (Притчи 1:20-21), така и ние трябва да викаме силно към Бога за мъдрост (Притчи 2:3).

Но след като Притчи 2:3-4 ни призовава да положим възможно най-големите усилия, описвайки я както търсене на скрито съкровище, ст. 6 ни казва, че най-голямата мъдрост е дар от Бога. Тази идея може да бъде проследена през цялата Библия. 

Апостол Павел ни призовава във Филипяни 2:12-13  „да изработваме спасението си със страх и трепет”, но веднага добавя „понеже Бог е Този, Който действа във вас и да желаете това и да го изработвате според благото Си намерение”.

Самият парадокс е мъдър. Ако всичко беше оставено на нас, бихме се трудили с едно постоянно безпокойство, което би ни пречупило. Но ако Бог действаше единствено без нас, бихме изгубили всяко усещане за инициатива. Парадоксът ни дава достатъчeн стимул и достатъчна увереност да търсим познаването на Бога през целия си живот.

Търсите ли мъдростта така, както би следвало? Ако е така, търпеливи ли сте с Бога, както е нужно да бъдете? Той ни дава мъдрост на Своето време.

Молитва:

Господи, Ти ни даваш възможност да направим нещо и желание за това  – така че когато успеем в него, ние трябва да признаем, че всичко е от Теб. Въпреки това Ти изискваш най-големите ни усилия и в тях ние израстваме в подобие на Твоя Син, Исус. 

Колко Си мъдър, Боже Мой. Амин.      

Превод: Радостин Марчев