Помните ли как се чувствахте, когато за първи път се учихте да карате кола? Бяхте толкова развълнувани, но след това седнахте зад волана и осъзнахте, че има толкова много неща за запомняне.

Когато ви предстои завой, например, трябва да запомните да сигнализирате, преди да завиете. След това трябва да запомните да изключите сигнала. Но след като шофирате известно време, дори не мислите за тези неща, защото сте развили условен рефлекс.

Условният рефлекс е нещо, което сме се научили да правим. От друга страна, естественият рефлекс е нещо, което усещаме веднага, без да ни е казано, че трябва да го усетим. Например, ако доближа ръката си до огън, веднага ще я дръпна назад, защото е горещо и боли. Това е естествен рефлекс.

Сега нека приложим това, за да спрем да се тревожим. Трябва да си изградим условен рефлекс и да си изградим навика да се обръщаме към Бога, когато се чувстваме притеснени. Когато ни сполети неприятност, а това ще стане, първата ни склонност — естественият ни рефлекс, ако щете — е да се тревожим.

Вместо това трябва да се научим да се молим. В момента, в който започнете да се паникьосвате, превърнете паниката си в молитва. Превърнете безпокойството си в преклонение. Обърнете се веднага към Бога.

Това има предвид апостол Павел, когато пише: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарение, изказвайте вашите искания пред Бога“ (Филипяни 4:6 NKJV).

Молим се за големите неща, но нека не забравяме за малките неща. Малките проблеми могат да се превърнат в големи проблеми, особено ако ги пренебрегнем.

Може би сте си помислили: „Мога да се справя с това и то никога няма да е проблем за мен.“ Но един ден осъзнавате, че това е станало голям проблем. Малките неща се превръщат в големи неща. Така че следващия път, когато се изкушите да се тревожите, вместо това се молете и започнете да прославяте Бога.