Притча за розата и пчелата

– Не е достатъчно да летиш, за да си щастлив – каза розата. –  Трябва и да си красив! 

Пчелата гледаше опиянено красивата роза, докато пиеше жадно нектара ѝ. Въпреки момента на наслада, успя да чуе думите ѝ. 

– На нещастна ли ти приличам? Или съм грозна в очите ти? Знаеш ли, щастието не идва от красотата. Нито от свободата да летиш. 

  Щастието идва, когато има при кого да се върнеш. Красотата  има смисъл, ако има  някой, който ще продължи да ти се възхищава, дори когато капне и последното ти обагрено със слънчева страст листенце. Тогава всичко има смисъл. 

Защото за някого си смисъл. 

 Розата замълча. След малко каза:

– Говориш за любов. Аз съм чувала за нея. Славеите пеят за нея в градината. Той и Тя говорят за нея под беседката. Вятърът шепти за нея в клоните на брезата. Изгревът и залезът я рисуват на небето. А цветята се целуват с пеперудите. И това е любов! 

Пчелата отговори:

– Най-голямото нещастие е да знаеш за любовта, но да не познаеш вкуса ѝ. Да си слушал за нея, но да не си я живял. Да е била до теб, но никога да не си ѝ позволил да стане теб.

В този момент се чуха гласове. 

-Обичам те! – каза Той.

-Докажи ми! – отговори Тя, като се смееше звънко и закачливо. 

Една мъжка ръка се протегна към розата, на чиято красота пчелата се възхищаваше и жадно смучеше нектара ѝ. Толкова сладък, колкото любовта, която бе започнала да завладява мъничкото ѝ сърце. 

Пчелата усети, че смъртна опасност грозеше розата ѝ. Нямаше време да мисли. Последните ѝ думи бяха: „Обичам те! „

Розата се засмя, без да разбира какво точно се случва, нито какво означават тези думи.

-Докажи ми! -извика тя.

Но пчелата не отговори. Тя лежеше мъртва в пръстта.

 Младият мъж ругаеше силно от болка и гняв, че някаква пчела го е ужилила по ръката, а и не е успял да откъсне розата за доказателство на любовта си. 

В този момент едно листенце се отрони и зави безжизненото тяло на малката пчела с голямо сърце, показала какво всъщност е Любовта. 

Автор: Даниела Атанасова