Били ли сте някога толкова обезсърчени, че да искате да умрете? Така се чувстваха израилтяните. Бяха стигнали до самия ръб на влизането в Обетованата земя, но позволяваха на страха да ги победи.

Вярата и тревогата не могат да съществуват едновременно. Когато влезе вярата, тревогата излиза. И когато тревогата се намеси, вярата напуска. Те не са съвместими.

Случвало ли ви се е да поканите хора на вечеря, но знаете, че някои от тях няма да намерят общ език? Не можете да поканите този или онзи човек, защото те винаги влизат в спор.

Ето така са вярата и тревогата. Те взаимно се изключват.

Децата на Израел бяха загубили вярната перспектива. Но Халев и Исус Навиев, които донесоха насърчителен доклад за Обетованата земя, ги призоваха: „Не се бунтувайте срещу Господа и не се страхувайте от хората на земята. Те са само безпомощна плячка за нас! Те нямат защита, но Господ е с нас! Не се страхувайте от тях!“ (Числа 14:9 NLT).

Тези хора бяха изправени пред трудности, точно както всеки християнин. Християнският живот не е разходка в парка; той е конфликт. Християнският живот не е игрище; той е бойно поле.

Бог не иска да бягаме от великаните в живота си. Иска да им се противопоставим. Например, да кажем, че сте изправени пред великана на пристрастяването. Изведете своя великан на открито на дневна светлина. Бъдете отговорен пред някого. Осъзнайте, че не можете да победите този великан със собствените си сили. Призовавайте Бога и се молете за Неговата сила.

Справете се с великаните във вашия живот Не им позволявайте да ви завладеят.

Искаме да имаме вяра в живота си, а не притеснение. Някой мъдро е казал, че когато вярваш, не се тревожиш, а когато се притесняваш, не вярваш. Нека се изправим пред препятствията пред нас с голяма вяра.