Какво се случва с Църквата, когато няма планове за това кой да наследи пастора, който се оттегля от служението? Паството може да изпита ненужна несигурност и безпокойство. Членовете са оставени да се чудят кой ще ги води и какво ще се случи в бъдеще, като често запълват незнанието с притеснение. И всички знаем какво се случва, когато оставим въображението си да се развихри. Без план за приемственост, конгрегация, която преживява пасторски преход, редовно губи инерция поради липса на посока. Ако не знаят в кой път вървят, им е трудно да се движат в тази (или която и да е) посока. Конгрегациите остават без лидерство, дори ако имат временни лидери, чиято роля не е да движат Църквата напред, а да преминат през прехода. Загубата на импулс може да доведе до значими пропуснати възможности. Когато тези стресови фактори са изправени пред дадена църква, това води до потенциален конфликт и разделение. Някои членове желаят да се движат в една посока; други предпочитат друга. Чувствата са наранени. Връзките са повредени. Някои църкви дори стигат до загуба на членовете или тотално разделяне.
Можем да разберем защо планирането на приемствеността е от решаващо значение за дългосрочното здраве на една църква. И вярвате или не, това се корени в Библията. Намираме примери за прехвърляне на ръководството и планиране на наследяването, като си спомняме, че Моисей прехвърли лидерството на Исус Навиев, Илия на Елисей, Давид на Соломон и дори Исус на Своите ученици.
Вероятно сте чели за повече от една църква, която е имала значителни проблеми по време на смяната на ръководството поради липса на планиране на приемствеността. Какво ще стане, ако можете да предприемете стъпки, за да избегнете този вид трагедия?
Много пастори са готови да признаят, че осъзнават важността на планирането на приемствеността. И все пак почти половината от тях не са посочили своя приемник, съгласно проучване, проведено от Barna Group, предназначено да проучи темата за пастирската приемственост в църквите. Докладът от това проучване показва, че един от четирима пастори планира да се пенсионира през следващите 7 години. Това означава, че проблемът се отнася или за вас, или за един от вашите трима приятели, които са пастори.
В продължение на много години Моисей беше отговорен да изведе еврейския народ, първо от робството, а след това из пустинята в продължение на десетилетия (дълго пътуване до работа!). В този момент Мойсей беше на 120 години (малко след момента, когато повечето от нас ще мислят за пенсиониране). Когато Моисей беше към края на лидерската си кариера, той изнесе предизвикателна проповед, подтиквайки хората да избират между живота и смъртта, просперитета и унищожението. Той им заповяда да обичат ГОСПОДА, да Му се подчиняват и да спазват заповедите Му. Но последните му действия не спряха до изнасянето на проповед пред хората. Той обяви своя план за наследяване.
„Вече не мога да ви водя“, каза им Мойсей. Сигурен съм, че това беше смиряващо признание. Господ му беше казал, че няма да въведе хората в земята, която им беше обещал. Моисей обясни на хората, че Бог му е казал, че Исус Навиев ще бъде негов наследник. Тогава Моисей заповяда на Исус Навиев, казвайки: Ти трябва да отидеш с този народ в земята, за която Господ се закле на бащите им да им я даде, и да я разделиш между тях като тяхно наследство. Той насърчи Исус Навиев, като му напомни, че ГОСПОД върви пред него и ще бъде с него в това наследство, както е описано във Второзаконие 31:1-8.
Обърнете внимание на няколко ключови елемента от този пример. Моисей стигна до мястото, където можеше да признае, че е време да се оттегли. Той призна, че необходимостта от този преход на лидерство идва от ГОСПОД. Той съобщи плана за наследяване на народа. Той инструктира събранието да следва ГОСПОДА, а не неговия наследник. Той ясно съобщи своите надежди и очаквания на своя наследник и подкрепи наследника си с думи на утвърждение и насърчение.
Нека разгледаме друг библейски пример. 4 Царе 2 глава ни казва, че лидерската роля на Илия е към своя край, че ГОСПОД скоро ще вземе Илия на небето. Когато Илия каза на своя приемник Елисей, че отива във Ветил, Елисей отговори: „Заклевам се в живота на Господа и в живота ти, няма да те оставя.“ Това време заедно беше от съществено значение. Така те отидоха заедно във Ветил и Елисей остана с Илия, докато той беше взет на небето с огнена колесница.
Нека идентифицираме ключовите елементи от този втори текст. И Илия, и неговият приемник знаеха, че ГОСПОД ръководи този преход. Те бяха отдадени на това да бъдат заедно, да работят заедно и да общуват. Другите хора около тях разпознаха Елисей като приемник на Илия и разговаряха с него за това. Виждаме, че Елисей извършва същите действия като Илия (като удря реката с наметалото).
Илия щедро предлага подкрепа и ресурси на своя наследник, като дори дава своето благоволение и благословия. Имаше подходящ израз на траур за загубата и промяната в ръководството. И след това Елисей продължи напред, продължавайки работата. Когато това се случи, другите разпознаха лидерството на Елисей и му се подчиниха.
Следва продължение…