Заплашен като християнин в Ирак, 49-годишният Сармад Ал Анбари бяга в Холандия. Той вече от години работи там, помагайки на бежанци, търсещи убежище. В холандския град Гоес той е свързан с християнската организация House of Peace, която иска да сподели Евангелието с бежанци от Иран и Ирак.
Сармад казва, че желанието му е бежанците да познаят мира, който Бог дава. На самия него този вътрешен мир му липсва дълго време. Най-голямото от четири деца, Сармад израства в ислямско семейство в иракската столица Багдад. Баща му е активен в голяма шиитска джамия в допълнение към работата си като търговец на злато. Сармад също посещава ислямския молитвен дом от ранна възраст.
Докато учи бизнес икономика, той се сприятелява със студент, който се оказва християнин. „Той винаги беше честен и много мил“, казва той. Ал Анбари се опитва да убеди своя приятел да стане мюсюлманин. „От малък се страхувах от Аллах. През 1980 г. – тогава бях дете – започна войната между Иран и Ирак. Смъртта винаги беше близо. Деца също умираха. Страхувах се, че Аллах ще ме накаже, ако умра; но вярвах, че ако заради мен някой приеме исляма, аз ще да отида в рая."
Когато иракският лидер Саддам Хюсеин е свален от власт през 2003 г., шиитите извършват ритуал, биейки се с ножове и мечове, казва Ал Анбари. Той участва в него и попада в болница с наранявания в края на април 2003 г.
Негов приятел християнин го търси там. „Той пита: „Защо правиш това?“ Отговорих, че това ни доближава до Аллах. Моят приятел каза: „Бог няма нужда от твоята кръв. Той дойде на тази земя и даде кръвта Си за теб.” След това продължи да ми разказва повече за християнската вяра. Получих и Нов завет от него.”
Тайно Ал Анбари започва да чете от него. „Помислих си: Библията е ненадеждна книга и ще потърся грешките в нея. Започнах от Матей. Когато стигнах до глави 5 и 6, Проповедта на планината, нещо се случи с мен. Тези думи трогнаха сърцето ми. Бяха ме учили, че мъж не трябва да плаче, но тогава плаках цяла нощ.”
На следващата сутрин той отишъл при приятеля си и му разказал какво се е случило. „Това, което той ми каза тогава, беше специално: „Молех се за теб повече от четири години.“ В този ден започнах да следвам Исус, въпреки че все още не разбирах какво е Троицата, защо Бог стана човек, какво е грях и че имам нужда от Спасител. Научих всичко това по-късно. Беше твърде опасно да посещавам служби в протестантската църква, която посещава моят приятел, но се присъединих към библейски групи по домовете на хората.”
С течение на времето околните разбират, че Ал Анбари е станал християнин, след което е изправен пред “много заплахи"”, включително от семейството си. “Според Корана родителите ми трябваше да ме убият, защото бях станал християнин. Ако едно от децата ви отстъпи от исляма, това е позор за цялото семейство.”
През северен Ирак Ал Анбари бяга в Европа. През ноември 2008 г. той подава молба за убежище в Холандия и се озовава в центъра за търсещи убежище в южната част на страната. Спомняйки си това време, той казва: „Беше трудно да бъда в чужда страна, където не познавах езика, културата и хората. Но най-трудната част беше, че се сблъсках с много проблеми в Азия, защото бях станал християнин. Мюсюлманите спореха с мен и настояваха да се върна към исляма.”
Година по-късно иракчанинът получава разрешение за пребиваване, след което му е дадена къща в малкото селце Овезанде. През 2009 г. на арабска християнска конференция той среща Азхар, която е с кюрдски произход и говори едновременно арабски и фарси. През 2011 г. те се женят. Сега семейството живее в Гоес и е свързано с местната реформирана църква.
Ал Анбари е трогнат от хилядите търсещи убежище в Холандия. „Мнозина са загубили всичко. Те са избягали от войната в своята страна, но им липсва вътрешен мир в сърцата. Те не познават любовта на Бога и радостта, която Той дава.“
Ал Анбари решава да учи теология. Получава бакалавърска степен в университета в Щутгарт, Германия, и взема магистърска степен онлайн в египетски университет в Кайро. Междувременно той започва библейско изучаване у дома с трима търсещи убежище. Постепенно групата се разраства. Сега той води библейски изучавания в различни холандски градове в региона. Свързан е с House of Peace и редовно ръководи службите там на арабски, с превод на английски и фарси. Тези богослужения в неделя следобед привличат от 50 до 75 посетители.
Ал Анбари оценява факта, че християните предлагат практическа помощ на търсещите убежище, и самият той участва в това. „Хубаво е църквите да раздават коледни кошници или да дават дрехи на бежанците. Те се нуждаят от това. Но това, от което се нуждаят още повече, е мир с Бога.“ В House of Peace контактите с търсещите убежище възникват чрез езикови уроци, наред с други неща. „Тогава също има място да се говори за Бога и да се канят хората да идват на църква в неделя.“
Ал Анбари редовно е свидетел как мюсюлмани стават християни. Прави му впечатление, че те често се трогват от любовта, която изпитват в християните.
Той знае истории за търсещи убежище, приели християнството, защото това би увеличило шансовете им да получат разрешение за пребиваване. „Бог познава сърцата на хората, аз не. Веднъж говорих с жена, която каза, че е станала християнка, за да може да остане тук. „Бях лъжец“, каза тя. „Но заради любовта, която видях у теб в края на краищата станах истинска християнка."
„Моя отговорност е да обясня Евангелието“, пояснява Ал Анбари, който е мисионер. — Останалото е Божа работа. Той цитира първото и последното чудо, което Господ Исус направи. „На сватбата в Кана хората трябваше да налеят вода в съдовете и Исус превърна тази вода във вино. А когато Лазар умря, хората трябваше да отместят камъка пред гроба му. Тогава Исус възкреси Лазар. Само сложете вода в съдовете и преместете камъка, но Бог прави чудото. Той довежда хората до вяра."
Ал Анбари подчертава важността на молитвата. „Редовно посещавам хора в центровете за бежанци. Те често са самотни и повече от 60 процента от тях имат проблеми поради травма. Молитвата за изцеление е важна. Но най-важна е молитвата сърцата на бежанците да бъдат отворени за Божието Слово. "
Броят на бежанците по света се увеличава всяка година. „Увеличението от миналата година отразява войната в Украйна и преразгледаните оценки за афганистанските бежанци; по-нататъшните боеве, особено в Судан, доведоха общия брой на глобалните до 110 милиона“, съобщава агенцията на ООН за бежанците UNHCR през юни. Бежанците включват около 43,3 милиона деца, според Уницеф. Броят на децата, които е трябвало да напуснат домовете си, се е удвоил през последното десетилетие, съобщава Уницеф.
CNE NEWS