Психология на родителите на деца с нарушения
Етапите, през които преминава един родител на дете с нарушения, са следните:
Първи етап: Отхвърляне
Този етап е непосредствено след получаването на информацията, че детето има някакво нарушение. Реакциите на родителите са шок, неразбиране на това, кoeто се случва, обвиняване на някой друг и търсене на някаква грешка, която е извън властта му. Родителите започват да ходят от специалист на специалист с надежда, че диагнозата ще бъде опровергана и всичко в края на краищата ще бъде наред. В рамките на този период родителите могат да развият някакво пристрастяване към вещества, алкохол и пр. През този етап най-добрата подкрепа от наша страна е емпатия и емоционално придружаване на родителите с разбиране. Ако познаваме други родители с подобни проблеми или минали по този път, можем да ги свържем, за да могат да им дадат съвети и да ги подкрепят.
Втори етап: Отчаяние
След преминаване на първоначалния шок, родителите влизат в етапа на отчаянието. Чувството за безпомощност, гняв към конкретни обекти и към целия свят. Недоверие към специалистите, защото никой не е опровергал диагнозата, не приемане съвети от никой. Тук съществува сериозна опасност родителите да развият трайна депресия. Затова е нужна подкрепа, като бъде изслушван, свързван с други хора преминали успешно през този етап. Също така, в не малко случаи се налага и свързването на страдащия родител с добър психолог или психиатър.
Трети етап: Чувство за вина
След като са преминали през отчаянието и гнева, родителите преминават през фазата на вината. Тук се наблюдават тежки самообвинения, обвинения на партньора, роднините, близките, гените. Защо на мен? Къде сбъркахме? За какво сме виновни?
Може да се породи желание за изоставяне на детето или за изоставяне на семейството с надеждата, че ще се освободят от този товар. Тук най-адекватната помощ от наша страна е те да бъдат стимулирани да не се фиксират само в тази тема и да търсят социални контакти, които не са свързани с проблематика им – срещи с приятели, грижа за себе си. Ако е необходимо, могат да бъдат насочени към специалисти за семейна терапия.
Четвърти етап: Търсене на решение на проблема
Този етап е характерен с поведение на търсене на „чудото“. Отново се търсят специалисти, които по един магичен начин ще оправят нещата. Някой все пак може и да излекува детето, залита се към алтернативна медицина – гадатели, знахари. Като християни може да се потърсят братя и сестри с изцелителна дарба с очакване чудото да се случи. Имах случай при който баща на дете с тежки дефицити, смяташе, че не му достига витамин Б12 и го тъчеше с какви ли не добавки, като чакаше че в даден момент всичко ще се промени.
Подкрепата за родителите, преживяващи емоциите от този етап, е насочена предимно към информиране за съществуващата професионална мрежа за подкрепа и насочване към подходящи специалисти.
Пети етап: Депресия
След като „чудото” така и не се случва, родителите често изпадат във фазата на депресията. Емоционалните преживявания са в сферата на негативните чувства – безнадеждност, липса на воля да се продължи напред, липса на вяра в бъдещето, усещане за провал, самоизолация и т.н. . Когато депресивното състояние крие риск да премине в патологично състояние, е необходимо родителят да бъде насочен към професионална психологическа и/или психиатрична подкрепа.
Шести етап: Приемане
Преминавайки през всички палитри на емоциите, част от родителите достигат до последната фаза, характеризираща се с приемане нарушението на детето и конструктивно поведение спрямо него. Основен аспект тук е промяната на гледната точка – от дете с увреждане към дете със специални потребности. Едва на този етап родителите са готови да бъдат партньори на специалистите, да осъзнаят необходимостта от търсене на професионална подкрепа. Дори и приели положението в което се намират, винаги има риск в някой момент пак да се върнат в някоя от по-горните фази. Затова трябва да сме внимателни, да не ги притискаме, а да ги приемаме такива каквито са, съобразявайки се с техните личностни характеристики.
Следва продължение…