Когато мислим за хуманитарни проблеми, обикновено се сещаме за Африка, Близкия изток и райони от Югоизточна Азия. Пакистан е нация, която привлича по-малко внимание от съседните Индия и Афганистан. Няма ислямска екстремистка група, която да е завзела контрола над страната като ситуацията в Афганистан, нито пък е управлявана от радикални индуистки националисти, които използват закони против покръстването, за да се насочат към християните, както в Индия.
В известен смисъл ситуацията в Пакистан е по-ужасна, тъй като съчетава потисническия характер на радикалния ислям с псевдолегитимното прикритие на законите в страната, за да наложи преследване на най-уязвимата група, а именно – християните.
Ислямска република Пакистан доказа непримиримост към други вярвания, като въведе и злоупотреби със законите за богохулството. Тези закони създават разделение, което маргинализира християнската общност и насърчава насилието срещу християните.
Принудителното приемане на исляма и принудителни бракове за жени и момичета, фалшиви обвинения в богохулство и дискриминация са все форми на преследване, пред които са изправени християните и другите религиозни малцинства в Пакистан. Екстремистите често се насочват към християнски места за поклонение за смъртоносни терористични атаки. Много пакистански християни се опасяват от възможността за нови атаки, особено когато се празнуват големи християнски празници.
В Пакистан действат ислямски екстремистки групи. Атентатът в църквата "Вси светии" през 2013 г. е доказателство, че пакистанското правителство не се е справило с терористичните дейности. Терористична група, свързана с талибаните, пое отговорността за нападението срещу децата от училището към църквата. Те заявиха, че християните са врагове на исляма и че атаките ще продължат, докато има християни в Пакистан. Терористите се надяват да всеят страх у вярващите, че ще осъдят вярата си и ще се върнат към исляма. Нападението над деца в училище е много силно послание, че тези хора нямат проблем да убиват невинни, за да постигнат целите си. Въпреки това църквата в Пакистан остава силна. Десет години по-късно църквата все още е силна в Пешавар.
Посещавайки преследваната църква в Пакистан, служителите на ICC си тръгнаха с подновен стремеж да променят нещата за нашите страдащи братя и сестри. Тяхната устойчивост в лицето на несправедливи обвинения в богохулство, социални бойкоти, атаки от радикали и плачевни условия на живот е смиряваща. Те държат здраво вярата си не защото е лесно (защото със сигурност не е), а защото признават, че страданието е временно – че единственото щастие, което чувстват, е от Бога и че предпочитат да живеят смислен живот в Христос, отколкото лесен живот в исляма.
International Christian Concern