„Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, и издирвам знание на умни мисли. Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста.”

                                                                          (Притчи 8:12-13)

Да бъдеш мъдър означава да притежаваш благоразумие и проницателност, които носят успех (ст. 12). Но следващият ст. 13 говори за омраза към гордостта и високоумието. Не е възможно да разделим ст. 12 от ст. 13. Защо? Дейвид Хюбърт отбелязва, че високоумието и самонадеяността са грехове, на които „проницателните и умни хора са особено податливи.”

Без преклонение и удивление – страх пред Бога – успехът може и обикновено води до едно усещане за превъзходство  и високомерие. Тогава започва спиралата. Гордостта те води към глупост, като прекалена увереност в собствената ти интуиция, което в края на краищата води до лоши решения и падане.

Моралният характер на успеха е подобен на предпазителя за пистолета – той ни предпазва да не се застреляме сами с него.

„Истинската мъдрост е хитра и изобретателна,” пише Киднър, и това е причината единствено „вкоренените в страха от Господа да се осовободят от капаните на светската мъдрост.” Не пропускайте факта, че думата мразя е използвана два пъти, и вторият път тя е изговорена от Мъдростта. „Това, което е отвратително за благочестието, е отвратително и за мъдостта: не съществува кнфликт на интереси.”

Ако имате някакъв успех, приписвате ли си тайно заслугите за него? Виждате ли го като дар от Бога какъвто в действителност е?

Молитва:

Господи, сърцето ми се бои, че ако съм благ вместо груб, няма да бъда успешен. Но аз виждам какво казва Твоята Мъдрост, че смирената доброта в края на краищата е по-практична, понеже върви по същия път, по който ходеше и Исус, Който триумфира чрез служение и любов.

Амин.