Погледнато отвън пастор Макс Лукадо, който е известен автор, си има всичко. Той ръководи процъфтяваща църква, има най-продаваните и превеждани книги и беше определен за „Най-добрия проповедник в Америка“. Но Лукадо наскоро разкри как тайно е пиел алкохол, за да се справи със стреса и натиска от страна на служението.

В наскоро издадената си книга „Бог никога не се отказва от теб“ плодовитият автор споделя, че на 50-годишна възраст е започнал да пие бира, за да се справи с изискванията на „побъркания му свят“.

„Персоналът имаше нужда от мен. Църквата имаше изизквания. Издателят разчиташе на мен. Целият свят гледаше към мен. И така, направих нещо, което дойде естествено. Започнах да пия“, гласи откъс от книгата му. „Не публично. Аз бях човекът, който купува голям стек бира, крие го в хартиена чанта и я притиска към бедрото си, така че никой да не го види, когато бърза да излезе от супермаркета. Избраният от мен магазин беше в другия край на града, за да не ме видят. Сядах в колата, изваждах бирата и я изпивах, докато не започна да усещам как стресът се уталожва.

Макс, който е пастор на църквата Оук Хилс в Сан Антонио, Тексас, е смятал, че държи всичко под контрол, от проблемите с персонала, до крайните срокове за издаване на поредната му книга и пиенето.

Но колкото и да го оправдава в ума си, Бог говори на сърцето му. Лукадо го оприличава на борбата, за която четем между Яков и Бог в книгата Битие.

„Моята борба продължи почти час в един пролетен следобед“, казва Лукадо. „Бог не докосна бедрото ми, но говори на сърцето ми. Наистина ли, Макс? Ако имаш всичко и всичко е наред, тогава защо се криеш на паркинг, отпивайки бира, която си скрил в кафява хартиена торба?“

Лукадо казва, точно като Яков в Библията, Бог е проявил благодат към него въпреки измамата и грешките, които е направил.

„Бог ми даде благодат. Изобилно“, казва пасторът. „Признах лицемерието си пред нашите старейшини и те направиха това, което правят добрите пастори. Покриха ме с молитва и разработиха план, който да ми помогне да се справя с изискванията. Признах своята борба пред църквата и по този начин активирах дузина разговори с членове, които се бориха със същото изкушение.“

Лукадо признава, че  много неща са се променили след тази негова среща с Бога.

„Бог ме срещна там онзи ден“, завърши той. „Той ми даде и ново име. Не „Израел“. Но „опростен“. И с удоволствие го нося.“

През този период от живота си Лукадо казва, че може да се отъждестви с Яков. В новата си книга Лукадо използва именно Яков като вдъхновение, за да помогне на читателите да разберат Божията благодат, милост и любов.

„Мисля, че героят на историята не е Яков. Героят е Бог. Историята на Яков е история за всички нас, които сме склонни да се спъваме, да се борим, които преминаваме през трудни или предизвикателни времена. И ние се чудим дали Бог може да използва някой като нас. Може ли Бог да вземе някой с живот като моя, който е толкова пълен с препъвания и грешки, и да го използва добре? Харесва ми да мисля, че Бог използва Яков въпреки слабостите на самия Яков.

Екипът на Макс анкетира различни хора, за да се опита да разбере как се виждат духовно. От 9 877 откликнали на анкетата:

    * 50% се чувстват така, сякаш са се спъвали твърде много пъти, за да може Бог да ги използва;

    * 45% се чувстват по-близо до срив, отколкото до пробив;

    * 92% се чувстват така, сякаш са по-скоро грешници, отколкото светии;

    * 48% вярват в твърдението: „Бог помага на онези, които си помагат сами.“

Но книгата на Лукадо изтъква как Божият характер разкрива нещо съвсем различно.

Той го нарича „Свидетелство за божествена, неочаквана, непоискана, незаслужена доброта. Божията благодат не е толкова добра, колкото сте вие. Божията благодат е толкова добра, колкото е Той. Божията благодат не е талисман за късмет, разпятие на верижка. Божията благодат работи в сърцето ви. Неговата благодат никога не спира. Такъв Бог е Той – Той е „Богът на Яков“. Нашият Бог е Богът на онези, които се борят и се опъват, понякога едва се справят, държейки се само на косъм.“

Според Лукадо: „Това, което има значение, не е толкова нашият завет с Бога, а Божият завет с нас… Яков е перфектна картина за това как Бог остава верен дори във време, когато ние самите се нуждаем от повече вяра.