Тази и следващата неделя много от протестантските църкви в България ще празнуват Деня на благодарността – едно време, в което ние си припомняме колко много Бог е направил и прави за нас.
Един от най-интересните старозаветни текстове, свързани с тази тема, се намират в книгата Второзаконие 14:22-29:
Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година. И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог. Но ако, когато те благослови Господ твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, щото да не можеш да ги занасяш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там, тогава да разменяш десетъците си с пари и да вържеш парите в ръката си, па да идеш на мястото, което избере Господ твоят Бог; и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти и левитинът, който е отвътре портите ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял нито наследство с тебе. В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре градските си порти, тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.
На пръв поглед основната тема на пасажа не е благодарността, а десятъкът. Аз съм писал за него на друго място и тук няма да го повтарям. Важно е обаче да припомня още веднъж, че за доста голяма част от евангелските християни у нас представата за десятъка е изкривена в една от две еднакво погрешни посоки. Първата е гледането на десятъка като на някакво задължение, което трябва да изпълним пред Бога. Според това ние му дължим 1/10 от притежанията си. Около тази основна идея често се вихрят странни спорове какво точно включват тази десета част. Когато бъде поставен, например, въпросът трябва ли да даваме десятък от лихвите по банковите си сметки става ясно, че мисълта ни е поела в една твърде нездравословна посока, силно напомняща мисленето на книжниците от времето на Исус (Това дори оставяйки настрана ясните старозаветни заповеди забраняващи заемането на пари с лихва, които очевидно рядко идват наум на спорещите.). Защо смятам, че подобно мислене е изцяло погрешно съм се опитал да обясня ясно в препратката, която давам.
Второто залитане е свързано с виждането за десятъка като един вид „сеене“, инвестиция, която Бог ще ни върне многократно умножена. Подобни „духовни закони“ представяни или като принципи, които действат така както функционират и естествените, природни закони или като някаква сделка, в която Бог е обещал да върне даденото показват единствено човешката алчност и материализъм облечени в една духвана опаковка.
Текстът от Второзаконие обаче представя десятъка в съвсем различна светлина. Той започва с напомняне на изискването евреите задължително да дават своите десятъци от всичките си произведения – житото, виното, маслото, овцете и говедата. Според това предписание обаче те не трябва да бъдат носени в храма и давани за подсигуряване на ритуалния култ, храма и служителите му, а да бъдат консумирани от самия човек, който ги дава на мястото, което Бог е избрал за поклонение.
След това текстът добавя едно уточнение. Ако мястото, което Бог е избрал, е далеч от дома на човека той трябва да обърне десятъка в пари, да вземе парите и да отиде на това място. Веднъж стигнал там той не трябва да предаде парите в храма (както бихме очаквали). Не, той трябва да купи с тях всичко, каквото обича – „каквото пожелае душата ти“ – и да вдигне голямо парти. Бог не се свени да каже, че човекът може да реши да купи с другите неща дори алкохол („вино или спиртно питие“ – ст. 26), без значение, че това може буквално да счупи моралния компас на някои съвременни християни. За Него е важно хората да се чувства добре.
Очевидно целта на тази заповед не е осигуряване на средства за еврейския религиозен култ. Идеята е поклонникът сам да консумира десятъка, който е заделил за Бога и „да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти“.
На пръв поглед това може да изглежда безсмислено – не само, че определеното за Бога се изяжда и изпитва от даващия го, но и цялата операция сякаш вместо върху Бога се фокусира върху човека и неговото задоволство. Зад това обаче може да се види нещо много по-значимо. Бог желае хората в един ден от годината да отделят специално време и средства, за да си напомнят, че има много неща, за които да се радват. И в добрия случай, когато тази радост достигне връхната си точка, тя ще прерасне съвсем естествено в благодарност – благодарност към Бога, Който му дава всичко това. Нещо повече, тази благодарност ще получи не само вертикално, но и хоризонтално измерение – човекът трябва да консумира благата си не само за себе си, а и за бедните, тези, които нямат достатъчно На практика ст. 28-29 описват един втори, различен вид десятък, който се дава всяка трета година и е със специална „социална“ насоченост.
Това е удивителен текст, в който често пропускаме да вникнем. Той събира в едно радостта идваща от Бога и благодарността връщаща се обратно към Него като същевременно отваря очите (и ръцете) за чуждите нужни. Може би четенето и размишлението върху него може да бъде една подходяща подготовка за идващия Ден на благодарността.