Съвременната църква е пълна с вярващи, които далеч не са перфектни. Когато обаче в една църковна общност не се проповядва за някои грехове, те спокойно виреят и отравят атмосферата в живота на вярващите. По-долу ще коментираме някои от тях.

СЕБЕПРАВЕДНОСТ

Колко често Исус изобличаваше фарисеите в Новия завет? През цялото време. И Той винаги ги призоваваше да се откажат от своята собствена праведност или егоизъм. Ако трябва да се похвалите за нещо добро, което сте направили, значи разчитате на своите дела. Мнозина от нас обичат да парадират със своята вярност, така че другите да разберат какви добри християни сме. Христос не се интересува какво мислят другите за вашата щедрост. Той се интересува от мотивите на вашето сърце. Ако имате нужда други хора да знаят за добрите дела, които правите, чувствате или мислите, за да се чувствате ценени, тогава трябва да премислите отново нивото на вярата си.

БЕЗПОКОЙСТВО

Господ Исус е много ясен относно безпокойството. Той директно ни казва да не се тревожим. Вярата изисква доверие. В 1 Йоан 4:18 апостолът казва: „В любовта няма страх. Но съвършената любов прогонва страха. . .” Господ е любов. Той ни обикна толкова много, че изпрати Своя Син да умре, за да изкупи греховете ни. Неговата любов е съвършена; следователно не трябва да има от какво да се страхуваме. Знам, че понякога страхът е неизбежен. Това е голяма борба за мен лично. Ние не сме съвършени, но страхът и безпокойството не са част от живота в Христос. Това са нагласи, които предполагат липса на вяра. Всичко, което можем да направим, е да си напомняме, че Бог е суверенен и винаги контролира всички подробности в живота ни.

ГОРДОСТ

Гордостта е грях, който занимава християните през цялото време. Постоянно обсъждаме колко пагубно и опасно е това, но изглежда, че не осъзнаваме какво всъщност е гордостта. Не осъзнаваме, че всеки път, когато отказваме на някого прошка, показваме гордост. Всеки път, когато се карате с приятел, член на семейството или съпруг и настоявате, че няма да сте този, който ще се извини пръв, тогава действате от гордост. Помнете благодатта, която Христос прояви към вас, и се опитайте да покажете тази благодат и прошка към другите.

АЛЧНОСТ

Този грях е тясно свързан с гордостта. Заравяме се в дългове, за да сме сигурни, че имаме най-добрите и най-новите неща. Учениците често живееха от щедростта на другите, а Исус беше беден дърводелец. Не казвам, че богатството по своята същност е нещо лошо. Не е така. Ако можете да си позволите мерцедес, непременно си го купете. Но ако не можете; ако харчите стотици долари всеки месец за изплащане на дълг, тогава може да сте проявили съвременна форма на алчност. Трябва да погледнете вътре в себе си и да изследвате сърцето си. Ако хубавите неща ви бъдат отнети, ще бъдете ли удовлетворени и ще можете ли да намерите радост в Христос? Защо вземате заеми? Кого се опитвате да впечатлите, Бога или хората?

КЛЮКИ

Ние обичаме да обсъждаме живота на другите хора, сякаш знаем мислите им и всичко за тях. Това е грях, в който „църковните членове“ постоянно са обвинявани и често е резултат от осъдително отношение. Защо жената, която е направила аборт, не идва във вашата църква? Защото се страхува от погледите, които ще ѝ отправите, и разстоянието, на което ще я държите. Същото може да се каже за бременната 16-годишна без съпруг или за мъжа, който е изневерил на жена си. Разбира се, хубаво е да избягаме от собствените си проблеми, като говорим за нечии други за известно време, но нека се опитаме да говорим с благодат и да помним, че нашият грях е също толкова сериозен, колкото и този на всеки друг.

ОМРАЗА

В Проповедта на планината Исус ни казва това, което вече знаем – че убийството е погрешно – но той казва, че всеки, който е таял омраза към някого, е извършил убийство в сърцето си. Омразата е тясно свързана със страха. Страхуваме се от хора, които не разбираме и този страх ни кара да ги мразим ирационално. Общото отношение към всички мюсюлмани, основано на действията на малка секта екстремисти, е идеален пример за това. Освен това често сме склонни да таим омраза към онези, които са ни наранили. Постоянно трябва да проверяваме мотивите в сърцето си и да наблюдаваме мислите и чувствата си.

ОСЪЖДAНЕ

Този грях е в основата. Той проваля нашата вяра и нашето добро влияние в света, в който живеем. Знаем, че Павел ни насърчава да не толерираме хора с грешно поведение. Ние използваме тези стихове, за да оправдаем осъждането на другите и аз вярвам, че това е грубо погрешно тълкуване на Писанието. Да, ние трябва да сме отговорни един към друг, но никога не бих си позволила да конфронтирам някой непознат или дори познат заради грях. Ще държа мъжа си отговорен, както той прави за мен. Знам, че той ме обича, така че когато той нежно порицава някое мое действие, знам, че той само ме насърчава да съм по-добра, точно както аз правя същото за него. Това има предвид Павел, когато казва да държим братята и сестрите отговорни в любовта. Той не казва да осъждаме другите. Всеки път, когато християнин съди някого въз основа на цвят на кожата, сексуална ориентация, пол, социално-икономически статус (списъкът продължава, схващате идеята), тогава той смята, че е по-добър от този човек.

Учението на Господ Исус Христос се свежда до нашето равенство. Ние всички сме грешници, нуждаещи се от Спасител. Християните са приели Христос и са избегнали осъждането, основано на вярата и Божията благодат. Ние не можем да избегнем Божия съд въз основа на собствените си добри дела. Всеки път, когато осъждаме някой друг, забравяме, че и ние сме грешници. Самият Павел твърди, че е „най-лошият от всички грешници“. Ако Павел смята себе си за най-големия грешник – човек, който е посветил живота си на разпространение на евангелието на Христос и който е написал по-голямата част от Новия завет – колко повече грешник съм аз? Единственият начин да избегнем този грях е да признаем собствените си слабости и да прегърнем смирението. Всъщност това може да ни помогне да избегнем множество грехове.

Cross Walk