Новият документален филм After Death („След смъртта“) включва истории на хора, които са имали преживявания, свързани с клинична смърт. Филмът е смесица от интервюта и драматизация, които го правят увлекателен и интересен и се разпространява от Angel Studios.
Филмът започва с историята на Дейл Блек, бивш пилот на авиокомпания, инструктор и търговски пилот, който оцелява след ужасяваща самолетна катастрофа през 1969 г., но след като е посетил рая. (Блек си спомня как духът му се отделя от тялото, и се рее над сцената на катастрофата.) Мигове по-късно чуваме свидетелството на Хауърд Сторм, човек, на когото оказват спешна медицинска помощ в Париж през 1985 г., след което го закарват в болницата. Сторм, който е атеист по това време, казва, че душата му е слязла в ада. Следващото свидетелство е на Дон Пайпър, пастор, който е обявен за мъртъв на мястото на автомобилна катастрофа през 1989 г. Той разказва, че е посетил рая и е прекарал там около 90 минути. Филмът разказва и свидетелството на Мери Нийл, която е обявена за мъртва след инцидент с каяк. Тя също твърди, че е видяла рая.
Споменатите хора разказват, че са се срещали с починали роднини. Казват, че са видели ангели. Казват, че са чули музика и са видели цветове, които не могат да бъдат описани със земни думи.
„Музиката беше феноменална – звучаха хиляди песни едновременно и цареше съвършен мир“, казва Пайпър във филма. Описвайки посещението в рая, той казва: „Това е най-истинското нещо, което ми се е случвало.“
Д-р Майкъл Сабом, кардиолог и автор на множество книги по темата, заема видно място във филма. Той разказва, че е бил „много скептичен и е трябвало дълго да го убеждават да се съгласи да участва.“
Лекарят смята, че преживяванията са резултат от халюцинации и започва да интервюира хора, които са имали преживяване, близко до смъртта. Всички интервюирани от него описват преживяването като спокойно и приятно.
„Някои от хората не искаха да се върнат на земята“, казва Сабом.
Онова, което убеждава Сабом и други учени, че преживяванията може да са достоверни, е фактът, че пациентите, преживели смърт, предоставят потвърждаващи доказателства за предмети, които са били в операционната зала и не би трябвало да могат да бъдат видени поради състоянието им на безсъзнание. Всички те описват как душите им се носят над масата в операционната.
„Това е проверимата част от преживяване близо до смъртта“, казва Сабом. „…Това беше основното нещо, което ме накара да повярвам в разказите на преживелите клинична смърт.“
Филмът включва интервюта с други експерти, включително д-р Джефри Лонг, специалист по радиационна онкология и автор на „Доказателства за задгробния живот: Науката за преживяванията близо до смъртта“ и Джон Бърк, пастор и автор на „Представете си рая, не се допускат перфектни хора“.
Хората, интервюирани в After Death, описват сцена от задгробния живот, която най-вече – макар и не напълно – отразява описаното в Писанието. Разбира се, самата тема някога е била табу в евангелските кръгове, но днес е приета, поне от някои, благодарение на поредица от нашумели филми и книги. (Изтъкнатият автор Лий Стробел, някога скептик, писа за това в скорошна книга, превърната във филм.)
Филмът „След смъртта“ грабва вниманието от самото начало и зрителят е ангажиран от темата, в която съвършено се преплитат лични свидетелства с драма и научно изследване. Музикалното оформление придава на филма перфектно, неземно усещане.
Според авторите на филма християните нямат нужда от него, за да докажат, че раят съществува. Само Писанието може да направи това. Въпреки това историите, разказани във филма „След смъртта“, може да потвърдят това, в което вече вярвате.
CrossWalk.com