„Седи при вратата на къщата си, на стол по високите места на града, и кани ония, които минават, които вървят право в пътя си, като им казва: Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва: Крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен!”

                                                                                                                       (Притчи  9:14-17)

Подобно на Мъдростта, г-жа Глупост също храни дома си, но нейната храна е крадена. „Глупостта и греха винаги паразитират върху доброто, което Бог е създал чрез Мъдростта. Глупостта взема добрите неща и унищожава тяхното добро, откъсвайки ги от удачното им място и същността на нещата….Глупостта не съгражда дома си – тя краде”.   

Мнозина възрастни хора са нерелигозни и релативисти. Те твърдят, че всеки човек има правото да определя собствените си морални ценности и никой не трябва да му казва как да живее. Въпреки това те имат дълбоки морални убеждения срещу расизма и сексизма, за които твърдят, че са валидни за всеки. Подобни морални абсолюти са откраднати – те нямат смисъл, ако не съществува Бог и целият морал е културно релативен.

В пиршеството на Мъдростта намираме цялото добро, което хората желаят – смисъл, задоволство, свобода, идентичност и надежда. Но тези неща не са крадени. Те произлизат естествено от едно общение с Господа.

Имате ли приятели с релативистки светоглед, които крадат морални абсолюти? Как можете да говорите с тях за това?

Молитва:

Господи, имам много приятели, които не вярват в Бога, но силно вярват в човешките права и във важността от премахване на потисничеството. Те не разбират, че тези „стоки” са откраднати. Помогни ми да намеря начини да им обясня това, без да ги обиждам ненужно. Отвори сърцата им за тяхната нужда от Теб. Амин.

Превод: Радостин Марчев