„Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.”
(Притчи 1:7)
Вярата в Господ Исус Христос ни води от ужас от наказание към богоугодния страх, който е „начало на мъдростта”. В Исус ние вече не се страхуваме от наказание (Римляни 8:1, 15). Но мъдростта изисква истинска омраза към злотворството, а не просто пресметливото му избягване продиктувано от личен интерес.
Ужасът от наказание ни прави единствено още по-погълнати от самите себе си – страхуващи се да не бъдем наранени. Истинският „страх от Господа” Му служи от радост и огромна благодарност за това, Кой е Той. „Дори ако нямаше ад”, този вид любещ страх „все още би треперел от това да не Го оскърби”.
Разликата между робския, воден от личен интерес страх и истинския страх от Господа, е разликата между моралиста и истинския християнин. Не може да живеем мъдро без взаимоотношения с Този, на Когото се покланяме от любов заради това, което Той е. Единствено осъзнаването на жертвената любов на Господ Исус към нас ни смирява и в същото време ни наставя в радостния страх от Господа.
Бягате ли от греха просто понеже мразите последствията от него? Или се отдръпвате, понеже мразите самия грях, защото той оскърбява и натъжава Бога?
Молитва:
Господи, „дай ми нераздвоено сърце, за да се боя от името Ти” (Псалм 86:11). Да – когато върша погрешни неща, те се връщат обратно към мен и аз мразя това. Но направи Себе Си толкова реален за мен, че да копнея да върша правда и да бъда свят заради Теб Самия, просто за да Ти доставям радост. Тогава ще се боя истински от Теб и ще постъпвам мъдро. Амин.
Превод: Радостин Марчев