В неделя сутринта църквите в Украйна са пълни. Всеки път има и нови посетители. Дори през делничните дни на вечерните молитвени събрания идват повече хора. Може ли да се говори за съживление две години след руската инвазия? Или е пробуждане? Много протестантски лидери виждат духовните нужди в обществото.
„Откъде да започнем?“ пита Юрий Кулавкевич, който отговаря за контактите в Украинската петдесятна църква в Украйна. Той пътува от Варшава за родния си град Киев. В телефонно интервю той споделя статистика за огромен растеж. „Виждаме, че повече хора се кръщават, отколкото преди години. Такъв е не само случаят в Западна Украйна, но и в Източна.
Създаването на нови църкви продължава и по време на войната. „Дори в района на Харков на Изток ние създадохме седемнадесет нови църкви през 2023 г. Същият модел на служение наблюдаваме в Централна Украйна. Освен това в Буча основахме три нови църкви през изминалата година.”
Хората буквално идват да се скрият в църквата, казва киевският евангелски пастир Анатолий Райчинец, генерален секретар на Украинското библейско дружество. „Ако чуят сигнал за тревога, някои хора отиват в църква вместо в бомбоубежище. Не защото църквата има солидна сграда, а защото това е място, на което хората ще получат подкрепа и помощ.
Много семейства идват само с майката. „Бащата е на фронта. Това е реалността за нас във военно време. Но майките идват в неделя, а също и през делничните дни за вечерната молитва. Виждам това в Киев в собствената си църква. Но същото видях в Лвов на запад.
Не всички църкви нарастват. Олексий Близнюк, учител по практическа теология в Евангелската реформирана семинария на Украйна (ERSU) и журналист на CNE, коментира: „Виждаме, че нови хора се обръщат към вярата. Войната със сигурност отвори сърцата на хората повече, от обикновено. Нещо се промени, това е ясно. Това е нормален процес, а не духовен. Но не виждам съживление.”
На Близнюк му е трудно да говори за регионите в активни военни действия, тъй като живее в столицата Киев. Дмитро Левицки, служител на Шотландската свободна презвитерианска църква в Одеса пояснява: „Броят на напусналите страната е по-голям от броя на новодошлите. Имахме дванадесет членове, осем от които си отидоха. Но духовните разговори са на по-високо ниво. Сега хората са по-чувствителни на тема христоподобен живот по време на войната.“
Игор Бандура, вицепрезидент на Всеукраинския съюз на асоциациите на евангелските християни-баптисти, потвърждава растежа. „Виждаме огромен интерес към баптистките църкви. Има повече отвореност към Евангелието. Има и повече кръщения.”
През 2022 г. Баптисткият съюз има 3000 нови вярващи, които са приели кръщение. Бандура все още не знае цифрата за 2023 г., но „усещането ми е, че числото може да е още по-голямо. Сега има различна динамика.“
През 2020 г. в Украйна е имало 2300 баптистки църкви със 123 000 членове. 110 са загубени поради окупацията от страна на Русия. „Но ние основахме 50 нови църкви. Изпратихме 500 пастори в армията, от които 100 служат като капелани. Ръкоположихме 200 нови пастори след инвазията. Местните църкви се нуждаят от служители, за да се справят с големите предизвикателства на многото идващи бежанци.
Забележително е, че новодошлите продължават да идват на службите. „Вместо да седят на дивана пред телевизора, хората идват на църква. Това показва, че животът ви може да се промени чрез благодатта на Господ. Виждам също, че много от тях стават доброволци при различни служения. Това е време за прибиране на реколтата. То носи голяма радост.“
Кулакевич очевидно не знае как ще продължат нещата в дългосрочен план. „Войната още не е приключила. Все още сме в разгара. Единственото, което виждаме сега, е, че идват нови хора.”
Църквата е много активна в посрещането на хуманитарните нужди. „Имаме много вътрешно разселени хора (ВРЛ). Тези вътрешно разселени лица трябва да започнат от нулата. Църквите са готови да приобщат тези хора на новото място.“
Освен това по фронтовата линия църквата е активна в хуманитарни дейности. „Веднага щом армията си тръгне, дяконите отиват там да помагат на хората.“ Юрий Кулакевич вижда „дълбока духовна нужда“ сред украинците по време на войната. „Чувам това от петдесятни християни, но също и от православни свещеници и други.“
Освен духовните въпроси има емоционални травми. „Имаме групи за емоционална подкрепа. Не всеки има нужда от психологическа помощ. Разговорите с християните са много полезни.“
За 23 месеца след руската инвазия Украинското библейско дружество е разпространило 975 000 Библии, казва генералният секретар Райчинец. „В нашия офис е точно като пекарна. Пасторите идват за нови материали, както хората идват за пресен хляб. Идват и доброволци, за да вземат Библии за фронтовата линия.“
Петдесятните църкви са раздали 1,5 милиона Нови завети след началото на войната. Кулакевич споделя: „Хората идват при нас и казват, че имат нужда от евангелието. Даваме го заедно с пакет храна. Техният духовен глад е по-голям от интереса им към хранителния пакет. Насърчаваме всички църкви да протегнат ръка.“
Църквите обикновено дават само пълната Библия – както със Стария, така и с Новия завет – на новопокръстените вярващи.
Райчинец се срещнал с войник, който получил Божието Слово на фронта. Той разказва: „Той ми благодари за Словото, защото преди не е бил вярващ. Но като прочел Библията, станал християнин. На около 57-годишна възраст той започна да задава въпроси за вярата.”
Имат ли капацитет църквите да поемат новите вярващи? Според Кулакевич Украйна има нужда от нови църковни служители. Следователно нашите семинарии трябва да работят усилено, за да осигурят нови църковни лидери. Те не ни трябват само за обучаване на новите хора. Но и защото загубихме 2000 от нашите лидери за армията, от които някои от тях служат там като капелани. Разбира се, ние се опитваме да преговаряме с армията, за да запазим нашите хора, но това не винаги е възможно.
Според Райчинец християните „вършат чудесна работа“. „Църквите са активни в хуманитарната помощ. Много семинарии подготвят пастори и дякони за църковно служение. Войната не спира тази работа; напротив.”
CNE NEWS
Photo: VOA News