„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ Това е началото на романа на Толстой „Ана Каренина“. Много векове по-рано същият принцип е формулиран от Аристотел в „Никомахова етика“: “Неуспехът е възможен по разни начини (…), докато успехът е възможен само по един начин.“ В добрите християнски бракове винаги има нещо общо и то не зависи от обстоятелствата – любовта към Бога и Неговия мир и радост.
И все пак, важно е да се връщаме назад. Господ иска да помним и да се учим от миналото, затова и в Неговото слово има толкова исторически разкази. „Не сте ли чели?“, пита Исус фарисеите. Като четем и размишляваме за браковете в библията, записани за наше наставление, можем да научим много уроци. Ето 5 от тях:
Авраам и Сара: Добрите бракове имат проблеми
Авраам и Сара са изведени като пример за вярност и семейни отношения, споменати са сред праведниците на вярата в Посланието към евреите 11 глава, Петър дава Сара за пример на свята жена (1 Петрово 3:6). Но Библията не скрива греховете и грешките на тези праведни хора. Бракът им е изпълнен със стрес и проблеми – изгубват вяра в обещания син; заблуждават за брака си при пребиваването си в Египет (Битие 12) и в Герар (Битие 20); Сара изпитва силен гняв и нетърпимост към Агар, слугинята, която самата тя е предложила да зачене от Авраам, и налага жесток изход от ситуацията. Грешките на Авраам и Сара вероятно са ги довели до по-голямо доверие в Бога. Доказателството е, че след всичко това Авраам се подчини и довери, когато Бог поиска от него да принесе в жертва единствения си син.
Ако Авраам и Сара допускаха грешки, ще допускаме и ние. Важно е какво научаваме от тях, как ги преодоляваме и как това ни кара да израстваме в познаването на Бога.
Елисавета и Захария: Добрите бракове нямат всичко, което желаят
Във време, когато благата и постиженията се ценят толкова високо и едва ли не се отъждествяват с Божията благодат, е добре да си припомним родственицата на Мария и мъжът ѝ, свещеникът Захарий (Лука 1). За тях ни се казва, че „те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби.“ Въпреки това нямаха дете до напреднала възраст, а това означава дълги години на надежди, мъка и срам. Макар в края на историята Бог и дава дете, и то сред най-важните личности в Новия завет, фактът, че нещо лошо се случва на добри хора, и то за много дълго време, си остава.
Трудностите в брака не винаги са наказание, а част от по-големия Божи план.
Авигея и Навал: Добрите бракове изискват саможертва и смирение
Авигея, жена „благоразумна и красива“, е омъжена за богат човек, „опак и нечестив в делата си“ (1Цере 25). След като обижда и прогонва пратениците на Давид, които молят за храна, Давид се разгневява и решава да убие Навал и всички от мъжки пол в дома му. Авигея е известена за случилото се, незабавно приготвя изобилна храна и тръгва да пресрещне Давид и да се хвърли в краката му с молитва и молба. „На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие“ -поема тя вината върху себе си. Моли Давид да не обръща внимание на Навал, който има такъв нрав, а тя се представя за отговорна, задето не е видяла пратениците му. Застъпничеството и убеждаването й да не пролива невинна кръв смиряват Давид и той я благославя.
Авигея е пример за смирение и саможертва. Спасява съпруга си, без да му натяква. Не се опитва да го промени, приема, че нравът му е такъв, но не прикрива, нито остава безучастна за грешките му. Изправя се смело и смирено пред Давид и 400-тинте му войни. Изпълнена е с прошка и мисъл за доброто не само на своето семейство, но и на Давид.
Рут и Вооз: Добрият брак може да превърне безнадеждното в славно
Красотата на тази история е как едно семейство, разрушено от трагедия и смърт, намира начин за ново начало – брак, които дава бъдеще на Ноемин и Рут. Моавката Рут отказва да се върне при родителите си след смъртта на мъжа си и решава да последва свекърва си Ноемин. Тази милост, вярност и любов привличат Вооз към Рут. Господ благославя брака им и от него се ражда Овид, баща на Есей и дядо на цар Давид – рода, от който дойде Господ Исус.
Господ не погледна с пренебрежение на една чужденка, защото гледа не произхода, расата, етноса, а сърцето.
Понякога мислим, че само ако се ожениш за първата си приятелка или приятел, бракът ще бъде благословен от Бога. Но Рут беше вдовица и Бог я благослови. Господ ни приема, независимо от нашето минало.
Прискила и Акила: Добрият християнски брак укрепва използването на духовните дарби
В Деяния 18 Павел среща тази двойка, наскоро прогонена заедно с другите евреи от Рим от император Клавдий, и заселила се в Коринт. Понеже имат обща професия – майстори на палатки, тримата работят заедно известно време. Но освен професията си, те имат служение – наставляват Аполос, поддържат домашна църква (1 Кор. 16:19), жертват се за Павел (Римляни 16:3-4). Прискила и Акила преживяват много житейски премеждия и преселения заедно
Бог дава на хората семейство не само да има спасение в целия дом, но и да служат на другите с времето, енергията и средствата си. Прискила и Акила нямат проблема кой ще води, защото имат взаимно уважение. Нито Павел, нито Лука правят разлика в писанията си между тях двамата, а показват, че съпрузите са работили с пълна отдаденост в тясно сътрудничество.