Месец март се определя като женски. Там в женския свят има толкова цветове и частички, че влизайки в този „калейдоскоп”, за човешкото око може да се сторят неразбираеми много от картините и формите, които жената сама рисува. Изключително интересно е женското виждане върху всяка една частичка, която сама е „натрошила”, за да се създават цветните изображения при поредното завъртане на „калейдоскопа” в нашите житейски ситуации. Личната ни женска същност е дадена още с раждането, но нейното изявяване в света е дело на схващането ни (като жени) за живота и смисъла, който имаме в осъществяването си тук.
Дали се нуждаем от точно определено време/ден, за да изявим своята женска същност или да получим определена почит, внимание и признание? Или може би търсим още един приятен повод, за да покажем на света около себе се реалната женска красота и мощната боговдъхновена сила?
Всяка жена ще открие отговора лично в себе си и за себе си. Там се крие и нашето разковниче за лично себеосъществяване. В търсене на признание за собствената си същност, жената би могла да се изгуби и да потъне в една надпревара със света. За съжаление, там я очакват много разочарования и често неосъществени до край стремежи. Осъзнаването на огромния дар – да си жена, може да бъде постигнато, когато отвътре спре потенциалният натиск за себедоказване и надмощие. Колко много е дал Бог на тази, която създаде като пръв помощник, другар и спътник на мъжа. Дори само в това изречение е казано всичко, от което се нуждае всеки.
Да бъдеш полезна, да си пълноценна, да бъдеш обичана и да обичаш, това дава цялата власт и свобода на духа, за да се изяви в ролята си тук и да използва подадените възможности за израстване. Врагът използва удари под кръста, за да вкара смут в душите ни и да предизвика болка, която ще ни води към … още страдания. Неговият сценарий има една-единствена цел – да обезличи силата и да ни раздели от божественото начало. Ако следваме неговите внушения, сами предаваме душите си в ръцете на врага. Страданието, че жената е „втора”в житейски аспект (по непросветена презумция) е причинено, за да се подбуди апетит към битката за надмощие. Само чрез Истинското познание можем да осъзнаем и видим още една, различна перспектива
Всъщност, другата перспектива е доста далеч от светското ни мислене, но си заслужава да бъде разгледана. Осъзнаването, че женската роля е толкова важна, колкото и мъжката, може да ни даде различен прочит и смисъл на живота ни. Може да промени много философията ни и да спре безмислието на една крайно ненужна битка в цивилизования християнски свят. „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде САМ, ще му създам ПОДХОДЯЩ помощник.” – Битие 2:18
Как би се развил един живот за човека в самота и в безкрайно търсене?! С много щедрост Бог създава цялата жизнена палитра в света преди да промисли за НУЖДАТА от жената. Създал е многолики и разнообразни видове, които да изпълнят останалия „фон” в живота, но все още нещо важно е липсвало.
„Но помощник, подходящ за човека, не се намери. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.”
Битие 2:20-22
Точно на това място жената може да определи себе си като скъпоценна. Какво по-голямо признание от това да бъдеш напълно необходима и първостепенна в пътя на някой друг? Нали точно за това копнее нашата същност, за да можем да достигнем до пълноценно удовлетворение тук. Всичко, което впоследствие е дадено на жената като ангажименти, само допълва важността на нейния образ. Не е нужно непрекъснатото самодоказване в пълноценност и равенство (което между другото, светът изкривява, за да създава вътрешни битки между хората). Всяка напълно осъзнала себе си жена не се нуждае от онзи лъч на слава, който да я изведе над всички останали и да я направи център на внимание. Жената сама може да излъчва мощна светлина и да отразява силата, която Сам Господ ѝ е дал.
Красотата, с която всяка жена е дарена, блика отвътре навън и не може да се напомпа с никакъв силикон или да запълни „светски дефицити” с изкуствени „филъри”. Изглаждането на всяка бръчка по лицето често е повече от излишно, ако вътре в душата си жената се е смачкала дотолкова, че нейната сърцевина е заприличала на “мачкан лак”. Тогава никакъв ботокс не би помогнал, за да изглади неравностите на човешките ѝ грешки в търсенето на уж съвършения образ.
Осъзнатата женска сила, овладяването на енергията, с която да зареждаме света около себе си, просветеното познание за личен смисъл в ролята на жена, ни дава правото да водим напълно пълноправен живот до този на мъжа. Бог е отредил да бъдем в едно, а мъжът сам е дал съгласие в това най-свещено съединение.
„ А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.”
Битие 2:23-24
Безсмислието на битката между половете може да се осъзнае, когато всяка жена бръкне дълбоко в сърцето си и откровено даде отговор на всяка претенция и изискване (лично преживян катаклизъм) Често личните ни борби стават повод да водим празни битки в нашия свят. Вековната борба за изравняване на силите ни е нещо, което по нашите земи е напълно излишно. Това сами по женски не можем да осъзнаем като безсмислие, докато не се сблъскаме с вътрешното си объркване след многообразните ни светски и напълно напразни опити. Когато се борим за лични „свободи” и търсения за надмощия ние всъщност сами се обезсилваме.
Жената може да извоюва онази вътрешна свобода, която Бог да обрисува на лика ѝ, така че цял един свят да види нейната отразена Божия светлина и красота. Къде и защо търсим някакво равенство, когато ние сме създадени толкова разноцветни и различни? Прекомерната и криворазбрана еманципация, дотолкова ни обърка и вместо да ни прави реално по-силни духовно, ни отслабва физически и психически, заради многото излишни усилия да доказваме силата и равенството си … Бог е толкова милостив и такива безценно дарове е дал на всяка от нас. Това можем да го прозрем и приемем за достатъчно, когато се огледаме отвътре и потърсим отговорите си не навън, а отгоре. Бог е верен така да завърти нашия „калейдоскоп”, че да видим най-красивата картина на живота си!