В дни като тези, които духовно са ни отредени да поспрем и да се замислим за светите неща в живота, можем или рутинно да изпълним “задължението” си или мотивирано да потърсим необходимостта на собствения си дух. Прошката е храна за духа ни, от която той се нуждае непрекъснато, дори когато трябва да я даде. Всеки от нас се нуждае от уверението, че му е простено. Дали всеки с готовност дава прошката си? Нуждаем се от свято разбиране за справедливостта и от упорство в пътя към Вечността, за да можем да бъдем духовно мотивирани в земния си живот.
Много от житейските ситуации ни провокират и обикновено се засягаме, когато се почувстваме наранени, огорчени или по някакъв начин сме усетили проявена несправедливост към нас. Когато влезем в дълбочината на практическото проявление на вярата си, ще можем да видим не съществеността на наранените ни чувства. Усещането, че справедливостта е нарушена, ни вади от вътрешен баланс. Защо?! Кое е това, което ни кара да се усещаме винаги прави? Дали можем да допуснем да бъдем ощетени по някакъв начин, когато това би било от полза за другия?
Тези въпроси са непопулярни в света ни и трудни за отработване. Това е трудна храна за преглъщане, не всеки е готов да посегне към нея. Нужно е Божието наставление и проявление в живота на човека дръзнал да нахрани душата си с “твърда хапка”. Нуждаем се от дълбоко просветление и отработена способност да храним душата си с “твърдата храна”, за да успяваме да бъдем духовно умиротворени и стабилни. Душата ни се терзае в моментите, когато усеща разкъсването в плътта. Егото крещи и се превъзнася, но има едни думи, които винаги могат да укротят човешката същност и да ѝ донесат мир. Това са Божиите уверения, наставления и послания, чрез които не само храним душата си, а израстване в духовната си същност, още в земния ѝ образ.
Да простим, когато усещаме, че сме “прави”, е предизвикателство, чиято потребност е нужно да сме разбрали, за да можем да го направим. Допусната “несправедливост”, която ни е огорчила е, на точното време и място и за двете страни. Правото в ситуация, която ни наранява, е на Господа и само Той знае защо е нужно да преминем през тази болка в душата. Възможно е участниците в злободневната ситуация да не разбират висшата цел, но винаги има причина, поради която Господ е допуснал това проявление на “несправедливост”.
Интересното в подобни ситуации е, че и двете страни усещат това засягащо чувство като правдиво за себе си. Никой не иска да каже, че умишлено е сгрешил спрямо ситуацията, още по-малко да приеме веднага нуждата от нея. Ако имаме познания за духовната страна на земните си преживявания, ще успеем да бъдем по-мотивирани и уверени в нуждата от щедро прощаване. Когато даваме прошката си на човек, който ни е огорчил, не е задължително той да е осъзнал и поискал. Нужно е сами да сме прозрели и разбрали важността от акта на прощаване.
Ние се нуждаем от това да простим, защото този товар е много тежък и само ще ни бави в пътя напред и нагоре. Най-важното в това просветено мислене е да разберем, че ние самите сме грешни и също сме в тази позиция на “огорчител” за друг човек. Когато търсим и се надяваме на лична прошка Свише, е нужно самите ние да даваме своята благословия на човека, който може да ни е засегнал.
Мотивацията ни в подобни трудни за душата ни действия идва от разбирането и отработването на сложни житейски ситуации. Господ ги използва, за да ни даде силата в пътя Си. Тази сила идва с многото падане и ставане, с разбирането от необходимостта да бъдем поставени в ситуация на прощаващи и търсещи прошката. Лесното и благо духовно мляко, няма да ни даде сила да преглътнем човешкото огорчение. Нуждаем се от силна, твърда духовна храна. Бог ще ни я даде, когато види нашето порастване и усети мотивацията за още.
“Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.”
Евреи 5:13-14
Трудното преглъщане на твърдата храна е още една причина да се учим да практикуваме Божиите изпитания с усърдие. Той ще ни даде не само духовното разбиране, но и ще придаде на същността ни устойчивостта на Божията същност, отразена в човека.
Простете ми!
Простено да ви е.