“Затова Сара рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.” 

                                  (Битие 21:10-11)

Семейният живот е една тренировка по вяра, надежда, любов, търпение и молитва. Сара и Авраам спореха за Божието обещание, но правеха това поради страх и уважение спрямо Бога. Някои хора се отказват от домовете си и изоставят семействата си, смятайки, че се посвещават на Бога. Те отхвърлят това покорство и посвещение, което виждаме в тази история като усилия на едни аматьори – нещо, което всяка семейна двойка може да направи.

Тази история може да даде нова увереност на семейните двойки. Те не трябва да смятат, че никога няма да имат неразбирателства и спорове. Дори най-богоугодните и обичащи се семейни хора понякога не се разбират. Ние трябва да помним, че тези спорове са възможности да практикуваме доброта и любов.

Авраам беше естественият и законен баща на Исмаил. Все пак Сара поиска от него да се откаже както от Исмаил, така и от Агар. Понеже Авраам беше емоционално привързан и към двамата това беше едно трудно решение. Освен това Бог заповядва съпругът да зашитава жена си и децата си. Но Сара настояваше Авраам да изпъди нея и сина ѝ. Те не бяха изпъдени, понеже не се покоряваха на Авраам. Изпъдиха ги, понеже се подиграваха на Исаак.

Това са проблеми, за които нашите противници не знаят нищо. Те смятат брака за една светска институция. Все пак ние трябва да признаем брака за това, което той е  – една тренировка по духовност. Най-големите ни притежания, както по отношение на Бога, така и един към друг, са предизвикани и изразени в брака.

Превод: Радостин Марчев