Предишната част можете да си припомните тук.

Какво означавало за Мария да каже „Нека ми бъде!” в един такъв труден свят? Ето някои неща, които вероятно са преминали през ума на Мария в мига, в който архангел Гавраил ѝ е обяснил тази „добра вест.” 

Понеже е израснала в света на Закона – мисълта на Мария веднага би свързала нейната бременност с това да бъде (предполагаема прелюбодейка) и да бъде публично унижена в един процес и как Йосиф, нейният праведен съпруг би реагирал. Ние, като хора запознати с историята знаем, че Йосиф никога не би се обърнал към процедурата с “горчивата вода,” но това знаем само ние. Докато ангелът е бил с нея, тя е нямала никаква представа как Йосиф би приел нейното твърдение за девствено зачатие. 

Какви са шансовете нейният праведен съпруг да откаже да приложи легитимните законови процедури? Малки. Имало е и други неща, които Мария е знаела и повечето от тях ние научаваме от еврейски източници от времето на Исус. Тя е знаела, че жителите на нейното родно село биха се присмивали  и отхвърлили нейния син. Той щял да чува обвинения, че е незаконно дете (на еврейски memzer) и би бил изключен от специалните събирания (Второзаконие 23:2). 

Тя знаела, че репутацията на Йосиф като човек, пазещ закона, би била поставена под съмнение. Според закона за убиване на прелюбодейката с камъни тя е знаела, че той е легално задължен да се разведе с нея. И в умът на Мария се е появявала другата възможност – той да остави нея в нужда и нейния предполагаем месия без баща. Тя знаела, че са бедни и че всяко възможно легално убежище след развода би направило животът ѝ труден финансово. Никое здравомислещо, интелигентно, благочестиво еврейско момиче – и Мария била всичко това и повече – би могло да не мисли тези неща за себе си, за Исус и за Йосиф. То би се чудело дали няма по-лесен начин.

Знаейки какво казва законът, знаейки как законът бил прилаган и знаейки в какво ще я обвини нейното общество ние лесно можем да бъдем изненадани (ако не и удивени), че Мария се съгласява с Гавраил с простите думи “Нека ми бъде,” записани в евангелието на Лука ( Лука 1:38).  Защо тогава, питаме се ние, Мария се е съгласила с този план? Понеже тя познавала Бога. Тя знаела от страниците на историята на нейния народ, че Богът на Израел е милостив Бог, Който ще се погрижи за нея. Тя знаела историите за други жени, заплашвани в еврейската история, които били защитавани от Бога – жени, чийто истории ние намираме в Библията, жени като Тамар, Раав, Рут и Витсавее, жени, които евангелист Матей включва, когато пише родословието, водещо към Йосиф, Мария и Исус. 

Поради доверието на Мария в Бога  независимо от всички тези плашещи мисли за обвинение и укор, тя произнася тези смели думи, които променят историята: “Ето Господната слугиня. Нека ми бъде според волята ти.” Мария с вяра се съгласява с Божия план. Мария с вяра започва да носи един кръст, преди Исус да се е родил. Мария започва да страда за Месията, преди Месията да пострада. Мария никога повече няма нормален живот. Семейството на Мария, приятелите на Мария и Назарет на Мария никога повее няма да гледат на нея както преди. 

Репродукция на Henry Ossawa