Случвало ли ви се е да ви вдигнат от вечеря, ама точно като е почнало да ви се услажда? Уморени, цял ден работа, тичане, често без време за хапване… Най-накрая у дома, най-накрая време за себе си, за личните нужди, за най-близките хора, може би единствен момент за деня за ядене заедно и споделяне. Неприятно… А да се вдигнете сам, драговолно от вечеря? Трябва да е по много важна причина, за много важен човек, по спешност …

И така, защо Исус, „като стана от вечерята“ (при това Пасхалната вечеря, т.е. единствената по своята важност вечеря за годината) и почна да мие нозете на учениците? Освен всичко друго, не се ли мият краката на влизане в дома, а не, когато всички са насядали около трапезата? Ще седиш ли, ако видиш, че някой напада близките ти, докато те наивно и без да очакват, празнуват? Понякога отговорът е в, образно казано, скобите в изречението… (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде)… 

Врагът се беше активизирал именно когато всички евреи се бяха събрали да отбележат една голяма победа над него в своята история – излизaнето си от робството им в Египет с чудеса и знамения. Беше се намърдал в центъра на събитията, на мястото, където действаше най-важната личност във вселената Исус Христос… И вече си беше осигурил "троянски кон" в лицето на Юда.

Винаги в някакъв етап нещата ескалират и идва моментът на тласък към окончателно решение в душата на човек за преминаване от сивата в тъмната или в светлата зона… „като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.“ Господ Исус, поради плътта Си, трябваше да мине както различни фази във физическото Си развитие – от бебе, през детство, юношество, възмъжаване, така и в душевното Си развитие – от приятелство, през любов, до любов до край, до смърт… 

В подобни моменти на преминаване в качествено по-високо духовно ниво, околните няма как да не усетят нарасналата светлина в другия. И някои чувстват още по-голяма любов и привличане към него, но в други, на базата на контраста между него и себе си (да не забравяме, че Юда бъркаше в касата и беше крадец, неискрен и с различни мотиви за общение), се надига силна неприязън. Ето защо тогава, когато Исус възлюби своите докрай, дяволът, усетил момента, внуши на Юда да Го предаде. И Господ, знаещ всичко, разбрал, че почнал да атакува, без защитна ответна реакция, сатана може да продължи и с другите апостоли, предприе спасителни действия. Почна да мие нозете им.

 „Ако не те умия, нямаш дял с Мене.“ Не можем да се избавим от лукавия, оставени сами на себе си. Волю, неволю, можем дори и с омерзение да действаме според неговите намерения, често подобно на апостол Петър, даже не знаейки на какъв дух сме… Да, умили сме се с водно умиване, да обрязали сме краекожията на сърцата си, т.е. сключили сме завет с Бога. Но нима обрязаният няма нужда от душ, точно толкова, колкото и необрязаният? 

Разликата е, че обрязаният поддържа по-лесно хигиена: „Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен нозете си". Божият човек по-лесно се връща в правия път. Бог помага в битките му. Прасето не само се каля в локвата, но го прави с удоволствие, а агънцето, затънало в калта, блее жално за помощ към Пастира… Миенето на нозете е именно процесът на изповядване, ходатайство за другия, когато дяволът го е атакувал на мястото на допир със света, с калта по пътя. 

И не – когато мием при тайнството Господна трапеза или Свято причастие нозете на другия, не става дума за НАШЕТО смирение пред него, а за НЕГОВОТО духовно предпазване от сатанинските внушения, целящи да го измамят, принудят с мисъл, чувство, дума, действие, избор, решение или мълчание, бездействие, да предаде Господ… и себе си… 

И така, Господ даде възможност и на Юда да се умие от сатанинското внушение, защото не пише да е измил нозете на всички апостоли, без на него. Дори затопи залък и му подаде като на най-близък, като на дете. Но именно, когато сме най-интимни и правим най-мил жест на някого, ако е лицемерен, и е с нас с нечисти мотиви, това най-много го дразни, вместо най-много да го радва. 

И така, благоуханието се превръща в смъртоносно ухание… Ако преди жеста на близост, сатана обикаляше и сееше настроения, изкушения, внушения, тоест въздействаше външно, то след това, когато доброто не можа да промени намерението и отношението на Юда, след като не се възползва от подадения шанс, той бе оставен окончателно на сатана: „И тогава подир залъка, сатана влезе в него"… 

Ами това е. Предстоят светли празници. Даже на Запад вече са в ход.

Да дадем на някого да измие нозете ни. 

Да прекъснем любимото си занимание, за да умием нечии нозе. 

Да не забравяме при какви обстоятелства човек, по примера на Господ, е наистина готов да измие нозе.

Да не забравяме защо в моменти на интимност, в нас се надига съпротива към правещия ни добро. 

Да не забравяме да вярваме, че мръсотията по брат ни е само по нозете, а иначе е цял чист, както това важи и за нас. 

Да не забравяме най-накрая: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.“

Другите на нас и ние на другите с любов докрай…