Днес е един от най-тъжните дни в съвременната еврейска история – Йом аШоа (Ден на катастрофата). Това е Денят в Израел, посветен на възпоменание на жертвите на Холокоста.
На този ден си спомняме за над 6 милиона евреи, станали жертва на човеконенавистната нацистка идеология. Те са безмилостно унищожени по време на Втората световна война. Сред тях са и 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, депортирани през март 1943 г. Впоследствие те са убити в лагера на смъртта Треблинка.
Историята помни не само трагедията, но и избора. В онези мрачни години, когато влаковете на смъртта тръгват из Европа, в България се надига глас; глас на обикновени хора, на общественици и на духовници. Протести, писма, лична смелост и морална решимост спират депортацията на българските евреи от старите предели на страната.
И зад тези думи стоят човешки съдби. Като тази на хилядите еврейски семейства от София, които през 1943 г. получават заповед за изселване в провинцията. В голямата си част техните съседи – обикновени българи – не се отдръпват, а им помагат да укрият част от вещите си, носят им храна и ги подкрепят в най-тежките дни на страх и неизвестност. Години по-късно техните деца – едните в Израел, другите в България – продължават да се срещат не като спасени и спасители, а като хора, свързани от един морален избор: да останеш човек, когато това е най-трудно.
Но не навсякъде изборът е бил възможен. В Европа хиляди семейства поемат по път без връщане. Милиони евреи от Полша, Унгария, Нидерландия, Франция и други части на континента са депортирани в Аушвиц или другите лагери на смъртта, където са разделяни още на перона – децата от родителите, съпрузите един от друг. За по-голямата част от тях това е и последната среща. Оцелелите носят през целия си живот спомена за последния жест на близките си – прегръдка, поглед, прошепнати думи да не забравят кои са. Тази памет, предавана през поколенията, остава жива и днес.
Всеки български евреин, независимо дали живее в България, Израел или по света, свежда глава в знак на признателност към българския народ и духовните водачи от Светия Синод, които се противопоставиха на депортацията и по този начин спасиха от сигурна смърт близо 50 000 български евреи.
Нека помним. Нека не забравяме.
Паметта на жертвите да бъде благословена.
Вечна слава на спасителите на българските евреи!
Автор: проф. д-р Алек Оскар