„Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тия, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.”

                                            (Притчи 30:5-6)

Началото на мъдростта е „страх от Господа”. Но как да знаем, че се обръщаме към истинския Бог? 

Отговорът е, че не съществува истинско познание за Бога освен ако не Го познаем чрез Неговото слово. В противен случай ние си създаваме Бог според собственото си въображение. 

Книгата Притчи приема за даденост истината на Писанието, но тук виждаме и едно силно твърдение, че Божието слово е опитано, тоест, то е съвършено, достатъчно и без грешка. 

Разбира се, тук Агур има предвид единствено пророчествата и Писанията, които са били написани по неговото време. Но подобно предупреждение, да не прибавяме към Божието слово, намираме и в края на цялата Библия (Откровение 22:18-19).

Взети заедно, Притчи 30, стихове 5 и 6 предупреждават срещу две еднакво сериозни, но противоположни грешки: или да смятаме, че някои от Божиите думи са остарели, невалидни, неверни или да мислим, че нечии прозрения и „откровения” са равностойни на Писанието. 

Съвременните скептици правят първата грешка. Мнозина християни правят втората, издигайки своите собствени религиозни традиции, вътрешните си чувства или културните си предпочитания до нивото на откровения, приравнявайки ги на Библията. 

Не трябва да правим нито едно от тези неща. 

Напълно ли сте убедени в цялостния авторитет на Библията – във всяка дума? Допускате ли някоя от тези две грешки? 

Молитва: Господи, „по-мъдър съм от всичките си учители, понеже размишлявам върху Твоите повеления” (Псалм 119:99). 

Познавам някои хора с ниско образование, които посредством своето познаване на Писанията са по-мъдри от светските експерти.

Нека Твоето слово да бъде и моят път. Амин.