Когато по молбата на Мария и Марта Исус пристига в селото им, Лазар вече е мъртъв. Той е от четири дни в гроба (Йоан 11:17), но скръбта не отслабва, оплакването продължава, а сестрите му ежедневно плачат на гроба (ст. 31).

Исус не е изненадан. Още преди да тръгне към тях Той по свръхестествен начин знае какво се е случило (ст. 14). Но Неговото знание не води до безстрастност или дори до приемане и примирение със случилото се. Исус моли да му покажат гроба на Неговия починал приятел и когато стига до него, от очите Му потичат сълзи. В стих 35 четем, че Исус се просълзи.  

Българският превод не е много ясен, но някои специалисти твърдят, че гръцкият оригинал показва едновременно скръб и гняв. Логиката на подобно чувство е донякъде трудна за разбиране, но веднъж схваната тя придобива съвършен смисъл.

От това, което четем за Исус, можем да заключим, че Той рядко се разгневява. Най-известният такъв случай е, когато с камшик изгонва търговците от храма в Ерусалим, макар че той не е единствен (виж напр. Марк 3:5). Винаги, когато това се случва, е налице някакво сериозно престъпване на Божия стандарт, нарушаване на реда на Царството. Йоан 11:35 не е изключение. Стоейки на гроба на Лазар, Исус е едновременно покрусен и разгневен от състоянието, до което е достигнал венецът на Божието творение. Божият образ, създаден да отразява Божията слава, гние в земята и разваля въздуха (виж ст. 39).

Ние живеем в един паднал свят и макар и плашеща, смъртта за нас е част от неговия ред. Но за Исус тя е всичко друго, но не и естествена. Тя е изопачение, падение, дори перверзия. Тя е едновременно резултат от и източник на греха и след няколко години апостол Павел ще я нарече „последния враг”, който ще бъде победен (1 Кор. 15:26). На гроба на Лазар обаче ние виждаме как тя е на върха на своята власт, жъне живот в неговия разцвет и вгорчава безутешни тези, които подминава.

Затова докато стои над гроба на Своя мъртъв приятел от очите на Исус текат сълзи, но излизат и искри.

Бог тъжи, но и е разгневен от човешката трагедия. И Той отказва да остави нещата да продължат по начина, по който са. С една дума Той извежда от гроба мъртвия от четири дни – при това „на собствен ход”, без да го е грижа, че „така не може” и „такива неща не се случват”.

Възкресението на Лазар обаче, колкото и велико чудо да е, само по себе си е единствено частично и временно решение на проблема. Лазар наистина излиза от гроба, но „естествените” природни процеси не са изцяло преобърнати. Тялото му получава живот, но остава тленно, продължава да остарява и един ден ще умре отново. В крайна сметка смъртта ще има последната дума.

Но Исус не е свършил. Няколко дена след като възкресява Лазар, на нашия празник Цветница, Той ще влезе в Ерусалим, яздейки към Собствения Си гроб, но и към Собственото Си възкресение, което ще „погълне смъртта победоносно” за всички, които вярват в Него (1 Кор. 15:54).