Пъстротата на започващата седмица с Господното влизане в Йерусалим, включва всички палитри на човешките емоции. Дали това е достатъчно показателно за нашето собствено естество преди личното ни спасение и с какво можем да се ползваме от просветеното разбиране за тези цветове? Искрящите от радост очи на всички Христови ученици показват облика на истинското щастие и душевно ликуване.
Отговорността на всеки човек, познал от първо лице Исус, не е само да разпознае момента на Неговото идване и да се подготви за посрещането Му. Важното за всеки Негов последовател е да заведе на тази „парад” и друг човек, който не познава Вездесъщия и Велик, Единствен Спасител на душите ни.
Незнаещите хора могат и да бъдат увлечени в тълпата, но реалната полза от радостта, която могат да изпитат, е да се погрижат за собственото си пътуване с Христос. Всеки един ден от започващата с много глъч и цветя под виковете “Осана” седмица, ще ни разкрива по малко от развръзката на Историята, която предшества края и поставя Началото.
Винаги, когато четем и разсъждаваме върху прекрасния празник, започваме с магарето, което Христос възкачи и с него влезе в Йерусалим, за да се изпълни Божието обещание. Описанието в Лука глава 19 пълноценно ни разкрива картината на Неговото влизане. В същата глава, апостолът ни разказва и последната притча, която Христос дава на учениците си. Много силни думи, които предхождат и ни обесняват святия Му гняв в храма.
„Господарят му казва: ОТ УСТАТА ТИ ШЕ ТЕ СЪДЯ, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; тогава ЗАЩО НЕ ВЛОЖИ парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?”
Лука 19:22-23
Възможно е да не искаме да си разваляме Празника с припомнянето на тежки за разбиране и живеене притчи … Възможно е, но е препоръчително да ги знаем. Христовите изобличения са от най-голяма важност, за да преминем, изправени с Него по пътя, застлан с цветя към Вечността. Моментното изживяване на еуфорията и принасянето на дарове и цветя не би ни ползвало, ако в същото време ние сме заровили даденото ни лично от Господ, за да живеем безопасно.
Сигурността и мнимата смиреност не са това, което Бог иска за нас в живота ни тук. Не бихме могли да дадем добър цвят, ако не разберем целта на нашия път, преди срещата ни с Бог. Личните ни страхове от житейски провал, могат да ни отведат в разточително харчене на подареното ни време, в прекомерно презадоволяване или в неосъзната предпазливост и тихичко мъждеещо живуркане.
И двете форми на живот са опасни за нашите души. Целта, поради която сме били дарени с различни, но съответстващи на личността ни дарби, идвайки в живота тук е – единствено – тяхното преумножаване, за да ги върнем обратно към Господа и да се възползваме от добавянето им стойност във Вечността. Със спечеленото ние ще си осигурим букет от неувяхващи цветя, с които ще посрещнем Господ в отредения за душата ни ден.
Предпразнично ни е … Подготвяме цветове и клони, готови сме дори да оседлаем магаре, за да възкачим Господа и да Го посрещнем. НО! С какви цветове в букета на живота си ще го посрещнем?
Какво нетленно можем да положим в нозете Му, когато знаем, че Той даде живота Си за нас?
Все още е ден … и има време (неясно колко), за да се пробудим и разберем казаното преди влизането на Христос в Йерусалим.
„Казвам ви, че на всеки, който има, ЩЕ СЕ ДАДЕ; а от този, който, няма, от него ЩЕ СЕ ОТНЕМЕ и това, което има. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене. И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.”
Лука 19:26-28
Милостта на Господ е безкрайна, Неговата грижа за нас надхвърля всяка човешка способност. Нека отгледаме лично със старание, разбиране и грижа цветята, които искаме да положим пред Него! Дните преди Цветница са омайни и радостни, нека ги ползваме!